Stalker

16: Watch what you say to me

Изтрих следите от грима си.Облякох една къса рокля на цветя.Накъдрих косата си,както я носех в повечето случай.Нанесох нов слой грим,който да скрие издайническите следи от плача ми.Бяха минали около пет-шест часа,от както се прибрах.Изпих няколко кафета и няколко хапчета против махмурлука.Усмихнах се на отражението в огледалото,а отвътре се съсипвах от рев,защото утопичното ми начало беше разбито на парченца.Този ненормалник ме беше притиснал до стената и нямаше мърдане.Сега трябваше да играя по свирката му.Мразех да се чувствам безпомощна,а сега се чувствах точно така.

На вратата се почука.Надянах фалшивата 24-каратова усмивка и отворих вратата.

-Много си ухилена.-повдигна вежда Изабел.-След като избяга от кафенето се чудих дали да не хукна след теб,но Дейв го направи и реших,че ще оправи нещата и ще се върнеш.Да,ама не.Той се върна.С Хана.Отидоха в тоалетната и доста се забавиха.-изрече на един дъх.

-Знам.Чукали са се в тоалетната,но,все пак оцвнявам факта,че си искрена с мен.-казах някак нехайно и се подпрях на стената,за да нахлузя обувките с токчета.

-Той е отвратителен!-възкликна тя.-Само като сетя,че аз те подкрепях да му се пуснеш.Боже,Лизи,съжалявам.Голям е задник.Не може да те целува,после да ти говори така и накрая да се чука с няква курва в тоалетната.Чакай...кой ти каза?Джазмин или Джо?

Въздъхнах и се облегнах на стената.Трябваше да пусна бомбата.Из ми беше приятелка,но не можех да и кажа всичко.

-Преследвача.

-Е,поне има и някаква полза от него.Толкова е обсебен от теб,че е готов да следи и другите.Можеш да го ползваш като частен детектив.-засмя се тя.

-Не е забавно,Изабел!-изгледах я злобно.-Той е луд!

-Добре де,просто се пошегувах.-хвана ме под ръка и ме задърпа към вратата.-Трябва да измислим какво ще правим и с него.

-Задължително.-казах по-скоро на себе си.

Викнахме си такси до бара,защото нямаше кой да кара пиян после.Изабел щеше да остане да спи при мен в апартамента,заедно с Джазмин.

-Е,тази вечер трябва да се напием.-възкликна Джаз,която ни чакаше пред вратата на клуба.-Джо влезе преди малко,а аз казах,че ще ви изчакам.

-Сам ли е?-попитах.Не исках да виждам Дейв до края на живота си.

-Не.С Бен и странния му очилат полу-брат.Ако питаш за Дейв,няма го.-каза тя.

-Май са скарани за нещо.Днес почти не си продумаха в кафенето.-каза Из.

-Не ми пука,важното е,че го няма.-отдъхнах си и влязох в бара.Радвах се,че не е сущия бар от днес,защото барманът щеше да издаде малката ми почепка посред бял ден.

Седнахме на сепарето,където видях Крис.Сервитьорката дойде и си поръчах водка.За пред другите пиех само водка и бира и то в малки количества.Заоглеждах се за Бен и Джо,но беше толкова претъпкано,че никъде не ги видях.

-Къде са Бен и Джо?-повдигна вежда Джазмин.

-Отидоха да танцуват.-смънка Крис.

-Ти защо не танцуваш?-попитах го аз.

-Че кой би искал да танцува с мен?Не знам защо изобщо Джо ме влачи с него.-Крис целият се изчерви.

-Хайде,аз ще танцувам с теб.-каза Изабел,скочи на крака и го издърпа за ръката.Горкият се препъваше зад нея,докато тя го влачеше към дансинга.

С Джаз се спогледахме очудено.Изабел танцуваща с Крис.Това трябваше да се види.Сигурно той щеше да получи инфаркт,когато тя започне да се кълчи около него.С безмълвно съгласие и ухилени до уши се втурнахме след тях.

Намерихме си място в средата на сцената.Бързо хванахме ритъма на музиката и след малко вече танцувахме.Затворих очи и се носех напълно в синхрон с мелодията.Усетих как нечии ръце се овиват около талията ми,откъм гърба ми.Ако беше някой непознат нещастник,щях да му избия зъбите.Стегнах се и отворих очи.Джаз беше изчезнала някъде.Не я виждах пред себе си.Понечих да се обърна,но ръцете се стегнаха около тялото ми,за да ме задържът.Усетих устни,които се допряха до ухото ми.

-Ш-ш-шт,аз съм.-прошепна Джо в ухото ми.

-Не ме плаши така,по дяволите!

-Добре,съжалявам.

-Простих ти вече.-усмихнах се,но той нямаше как да види усмивката ми.

-Добре,че дойде,започна да ми става скучно.

Плъзнах ръцете си върху неговите и облегнах глава на гърдите му.Не знам защо го направих.Едно гласче вътре в мен се надигна,че е,защото съм бясна и наранена от Дейв.Едно друго гласче,обаче казваше,че Джо е по-добър от Дейв,че него го е грижа за мен,за разлика от Дейв.Не ми пукаше за гласчетата,важното бе,че го чувствах правилно.

-Все едно не можеш да се забавляваш без мен.-казах и продължих да поклащам тялото си,водена от ръцете му.

-Не е същото...Лизи...

Понечи да продължи,но аз го спрях,нещо ми прищрака.Не знам какво ми стана,но предчувствах какво ще каже или по-скоро какво ще ме попита и цялото ми тяло се стегна.

-Внимавай какво ще кажеш,Джо.

-Добре,в такъв случай няма да говоря изобщо.-прошепна в ухото ми.Усетих дъхът му по кожата на врата си.

След секунда устните му обходиха пътечка от рамото към ухото ми.Кълна се,че,ако ръцете му не ме придържаха щях да се просна на пода.Краката ми омекнаха и вкопчих ръцете си в неговите.Прехапах устната си,опитвайки се да задържа стона си.Не,че някой щеше да ме чуе при тази силна музика.

-Джо...прошепнах,но бях сигурна,че той не ме е чул.Извъртях се за секунди в ръцете му и застанах лице в лице с него.

-Лизи,какво...?-започна,но аз бях по-бърза.

Не ми пукаше.Трябваше.На всяка цена.Преметнах ръка през врата му,надигнах се на пръсти и го целунах.Той беше изненадан.Хванах тениската му в юмрука си,а другата ми ръка беше заровена в косата му.Нубдаех се от тази целувка.Нубдаех се са почувствам.Знаех,че в момента го използвам.Но,той не знаеше.Трябваше да сравня тръпките от неговата целувка с тези от целувката на Дейв.

Той бързо се опомни и отговори на целувката ми.Тогава разбрах на 100%.Не ги харесвах и двамата,това бяха глупостите на Изабел и Джазмин.От първия ден бях привлечена от единия,а другия подсъзнателно играеше негов заместител.Подсъзнателно се бях накарала да изпитвам някакви фалшиви чувства към другия,защото ме беше страх.Защото той беше всичко от което бягах,той беше точно отражение на миналото ми,а аз исках на всяка цена да се скрия от това минало.

Усетих,че сълзите ми се стичаха от очите,Джо също го усети.Дръпна ме от себе си и се смръщи.

-Лизи,какво става?-попита объркано.

-Съжалявам.-казах и покрих устата си с ръка,избухвайки в плач.

Обърнах се на другата страна,готова да побягна към тоалетната,но се заковах на място.Измежду хората беше Дейв,приковал погледа си право в нас.

******
Добро утро 💋💋.
Ей сега,Лизи ги забърка едни,дето няма измъкване...Какво мислите за тази глава?
Искам гласове и коментари!
Обичам ви 🌈🌈