Stalker

14: Come on take a shot

Защо висите тук?Не трябва ли да сте в кафенето?-повдигна вежда Дейв,оглеждайки ни една по една,като задържа погледа си на мен.

-Не ни се ходеше.Искахме да си поговорим по женски.-ухили му се Изабел.

Само аз ли забелязвах,че се държи странно.Вчера едва ли не ме изяде и ми взе съня,а сега ме гледаше безразлично.Това не беше за вярване!Бях му омръзнала!Една целувка му беше достатъчна.

-Какво си говорите,ако не е тайна?Нещо за мен ли?-очите му се спряха за момент върху устните ми,а после ме погледна в очите.

-Не!-остякох.-Има ли за какво относно теб да говорим?-винаги ли щеше да се държи ужасно след всяка наша малка интимност?О,не,нямаше да я бъде тази.

-Не знам,ти ми кажи.-наклони глава на една страна.-Аз не знам да има нещо интересно.Случило ли се е нещо зрелищно?

-Абсолютно не.Нищо,никога не се е случвало.-станах от пейката и тръгнах с ядна крачка към кафенето.

Изабел и Джазмин ме последваха с озадъчени погледи.Дейв също тръгна.Пред вратата на кафенето свих по тротоара към паркинга.Исках да се махна от него.Не исках да ме доближава дори на сантиметър.

-Къде отиваш,Лизи?-викна след мен Из.

Направих се,че не съм я чула и продължих да вървя.Тъкмо стигнах до колата си и някой ме издърпа за ръката.Обърнах се и застанах очи в очи с Дейв.Погледнах вбесено пръстите му,които ме стискаха над лакътя.

-Пусни ме!-ядосах се.Той ме пусна.-Какво искаш?

-Искам да поговорим.-каза и стисна челюст.

-Това ли е начинът,по дяволите?-викнах.-Какво ти става?

-Онова вчера беше грешка.Бях пиян,съжалявам.-въздъхна дълбоко и прокара нервно пръсти през косата си.

Заболя ме.Почувствах се унизена,нищожна,отблъскваща и още хиляди други неща.Не може да целунеш момиче и да кажеш,че е грешка.Колкото и да си гаден,долен и скапан тип,не можеш да кажеш нещо толкова грубо.

-А,после?Снощи не беше пиян,Дейв.През нощта си беше абсолютно трезвен.-казах твърдо.

-Няма значение,Елизабет.Беше грешка.Не биваше да те целувам.Не трябваше да ти пиша.Съжалявам.-той се отблъсна от колата и тръгна да си ходи,без да ме погледне в очите.

-Дори ти не си такъв задник,Дейв.-процедих през зъби.-Просто кажи какво става!

-Нищо не става!-обърна се рязко.-Просто го приеми.Нищо не става,няма и да стане!

-Върви на майната си!-изкрещях и блъснах вратата,качвайки се на шофьорското място.-Върви на майната си!-казах тихо и облегнах глава на волана.

Защо се чувствах толкова зле?Та,това беше Дейв!Аз не изпитвах нищо към него!Онова беше просто една тъпа целувка,която не биваше да се случва!

-Добре,Лизи,напълно изперка.Вече и сама си говориш.-изтрих сълзите,които не бях разбрала кога са потекли.Запалих колата и тръгнах по улицата към първия бар,който беше отворен по това време на деня.

Ревах по целия път.Толкова унизена ме накара да се чувствам.Той,Дейв Бел,който беше спал с почти всяка в колежа ми каза,че съжалява за една целувка,преди която изговори хиляди щуротии.Мамка му,нямаше друго обяснение,освен да ме намираше за отблъскваща.От тази мисъл се разциврих още повече.

-Мамка му!-изкрещях и блъснах волана отново.Завих към паркинга на един бар.Изтрих ядно сълзите си с пълното съзнание,че спиралата се е разтекла по цялото ми лице.Не ми пукаше.

-Тежък ден,а,Красавице?-попита барманът,който подсушаваше една чаша,когато се тръшнах на едно столче пред бара.

-Тежък живот,бих казала.-смръщих се.-Не съм никаква красавица.Дай да пия нещо.

-Какво искаш?-попита ме той.Изглеждаше мил,разбиращ и добър.

-Не ми пука каквото дадеш.Нека е силно.

-Хайде да са шотове.Ще пия с теб.Скапано е да пиеш сама в 14:00 часа.От личен опит го казвам.

Кимнах.Той нареди 10 шота текила на бара и ги напълни.Взе този последния от ляво,аз взех последния от дясно.Вдигнахме ги,чукнахме се и ги изгълтахме.След половин час бях обърнала пет шота.Това беше едно голямо нищо.

-Нека пием за...За какво искаш да пиеш?-попита ме барманът,след като нареди още шотове.

За какво исках да пия?За алкохолиците?За гадните момчета?За наивните момичета?За новите самоличности?За гадните думи?За преследвачите и психарите?Не!

-За момичетата с тъмно минало,което никой не знае и се наливат в 14:30 с непознат барман.-прошепнах.Хванах по един в двете ръце и ги изгълтах един след друг.

-Знаех си,че нещо не ти е на ред.-засмя се барманът.-Още,когато влезе разбрах,че нещо не ти е на ред.Тъмно минало,което криеш от новите си приятели,така ли?Позната история.-врътна един шот.-Да знаеш,накрая винаги разбират.Не го крий дълго.

Той си нямаше представа.Никой си нямаше представа коя е истинската Елизабет Гранд.Никой не трябваше да разбира за миналото на Лизи Гранд.Аз бях нова Елизабет.Бях нов човек.

-Аз съм си същия боклук,просто отлагам моментът,когато ще си го призная пред себе си.-казах и скрих лице в шепите си.-Същия стар парцал,просто се крия.Искам да сум добра,искам всичко да ми е наред.Но,никога нищо няма да е наред.-поклатих глава.

-Лизи,какво правиш тук?-чух познат глас откъм вратата.

-Лизи ли се казваш?-попита ме барманът.

-Да.-казах тихо,без да се обръщам.Може би,ако се правя,че не го забелязвам ще си тръгне.

-Елизабет на теб говоря!-Дейв ме хвана за лакътя и грубо ме извъртя към себе си.

-Пусни ме.-процедих през зъби.Бях навела глава и забила очи в пода.

Нямаше да ме гледа.Не исках да ме види в това състояние.Щеше да разбере.Той пиеше постоянно,щеше да разбере в мига,в който видеше всичките празни чаши пред мен.Щеше да разбере цялата истина.

-Какво ти става,по дяволите?-постави два пръста под брадичката ми и повдигна главата ми,така че да го погледна в очите.

-Нищо.-казах троснато,очаквайки реакцията му.

Огледа лицето ми.Разтечената спирала,черните следи по бузите,които говориха за това,че съм плакала,кървясалите от пиене и рев очи и подпухналите устни.

-Ти...плакала ли си?-попита.Гласът му изведнъж омекна.-Заради мен ли?Заради разговора на паркинга?

-Какво правиш тук,Дейв?-избегнах въпроса му.

-Той ми е редовен клиент.-обади се барманът.

-Лизи,кажи ми,моля те.-започна Дейв.Гледаше ме тъжно и четях разкаяние в очите му.

-Разкарай се,Дейв.Не си толкова важен,че да цивря заради теб.Просто напоследък ми се насъбра доста.-извъртях се в стола и грабнах още два шото.Изпих ги и избърсах устните си с опакото на ръката си.

Той огледа същисан купчината от празни чашки на бара.Премести поглед на мен и започна да крачи напред-назад,хапейки устна.

-Ти ли изпи всичко това?-попита като прикова очи в мен.

-Да.-отвърнах искрено.

-Ти не пиеш толкова много,Лизи.-прошепна и ме вдигна от стола.-Хайде ще те закарам у вас.

-Няма да ме караш никъде.-каза през зъби.

-Не те питам.Тръгвай.-усетих ядни нотки в гласа му и след това ме завлачи към вратата.Хвърли няколко банкноти на бара и излязохме.

-Дай си ключовете за колата,защото,ако те кача на мотора,вероятно ще повърнеш.-подаде ръка.Пуснах ключовете.

Качихме се в колата и той запали двигателя,но не тръгна.Облегнах глава на стъклото и стиснах очи,чакайки въпроса,който бях сигурна,че ще ми зададе.Не се наложи да чакам дълго.

-От кога имаш проблеми с алкохола?

**********
Здравейте,ето я новата глава.Надявам се да ви е харесала.
Гласувайте и коментирайте!
Интересно ми е да разбера какво си мислите,че ще се случи.Какво мислите,че е миналото на Лизи?Явно е от скритите лимонки,опа 😝
Обичам ви 😍😍