Stalker

38

Скочих от скута на Дейв като ужилена и се изтопорчих полугола пред брат си.О,това не беше унизително.Само си представете да беше влязъл,докато вече бяхме стигнали далеч от малкото благоприличие,което имахме в момента.Само при тази мисъл ми идеше да сложа 1728191 ключалки на вратата и винаги да поглеждам,дали съм заключила всичките.

-Боже,как се спекохте!-брат ми избухна в смях.-Изчезвам в кухнята.Гладен съм.Вие вземете да се стегнете малко.

След тези си думи пусна сака си на земята и се запъти към кухнята,хилейки се.Това беше брат ми,мамка му!Беше ми държал косата докато повръщам мъртво пияна,беше ме прибирал от районното в 12 през нощта и търпеше всичките ми простотии,а аз се превъзнасях,че ме е хванал с гадже на дивана.

-Обичам брат ти!-ухили се Дейв.-Хареса ми реакцията му.Очаквах юмрук в носа,но той ме посрещна доста топло,всъщност.

Засмях се и му хвърлих дънките и тениската.Набързо облякох моите.Той се пресегна и ме дръпна в прегръдката си за дълга целувка.Дори наклони тялото ми назад като по филмите.

Тръгнахме към кухнята ми хванати за ръце.Заварихме Мат,който гризаше една ябълка и се беше подпрял над плота.Все още се хилеше.

-Ами,да...може да се запознаете.-подхванах аз.-Дейв,това е брат ми.Мат,това е гаджето ми.

-Да,май сме наясно с това кой,кой е.-ухили се Мат и стисна ръката на Дейв.-Ела,сега да видя теб.

-Липсваше ми.-нацупих устни и се спуснах да го прегръщам.

-И ти ми липсваше,Лиз.-стисна ме силно и ме целуна по челото.-Я,казвайте сега какво става.Днес ми изкара акъла.

-Има някакъв психар,който се появи в живота ми,откакто дойдох тук.Спука ми гумите на колата още първата седмица.Открадна ми личната карта,но после я върна.Подозирам,че живее в блока остреща.В началото си мислехме,че е някаква шега,но после нещата взеха да загрубяват.-започнах да обяснявам.-Взе да ми праща имейли,следи ме.Знае винаги къде съм и какво правя.Започна да ме изнудва.Искаше да се появя на купона за Хелоуин облечена като медицинска сестра.Каза,че,ако не го направя ще има последствия.Аз исках да разбера на какво е способен и не го направих.И,да,наистина имаше последствия.Днес университета се събуди със снимката ми от районното разлепена навсякъде с кратък текст от долу,поясняващ защо съм била арестувана.

Мат ме гледаше с широко отворени очи.Дейв се беше подпрял на плота и се мръщеше.Двамата най-важни мъже в живота ми се тревожеха за мен.

Отидох до мивката и си налях чаша вода.От тук чувах как зъбчетата в главата на брат ми се местят,опитвайки се да измисли какво да прави.

-И не сте се обадили до сега в полицията?

-Какво можехме да им кажем?Те нямаше да ни вземат на сериозно.-казах.-Нали ти казвам,че в началото всички си мислехме,че е някаква шега.

-Е,вече не е шега.Започва да излиза извън контрол.-Дейв удари плота с юмрук.-Глупости!Отдавна излезе извън контрол,Лиз!Колко пъти да ти повторя,че този не е на ред?Ами,ако ти направи нещо,по дяволите?Брат ти е прав,трябва да отидем в полицията.Още утре.

-Не!Нека първо отидем в апартамента му.-предложи Мат.-Можем да разпитаме съседите му.Ще разберем кой е.Може би,няма да се наложи да се стига до полицията.-каза и изпука кокалчетата си.

-Няма да пребивате никой!Има си ред за тези неща.-намръщих се.Отидох до вратата на терасата и дръпнах завесите.Апартамента от среща светеше.-Дори,в момента знам,че ме наблюдава.

Може би трябваше и аз да си купя един бинокъл и да започна да му навлизам в личното пространство.Как щеше да се почувства,ако науча всичко за него и започна да го изнудвам?

-Този тип е извратен.-каза Мат и надникна през прозореца зад мен.

-Мислиш ли?-повдигнах вежди.-Благодаря,че дойде.Знаех си,че ще влееш малко здрав разум в ситуацията.

-Нали за това съм големия брат?Говорила ли си скоро с нашите?-погледна ме загрижено.

Преместихме се на дивана.Седнах между Дейв и Мат,като Дейв преметна ръка през раменете ми и аз се сгуших в него.Харесваше ми да сме гаджета.Беше сладък.

-Не,нямам и намерение.Евентуално ще им се обадя за Деня на Благодарността или Коледа.-въздъхнах и се сгуших още повече в Дейв.

В същия момент телефонът ми иззвъня на масата за получено съобщение.И тримата заковахме погледи в него,сякаш беше бомба,готова да избухне.Нямаше кой да е по това време освен един определен човек.

-Още сега ще отида и ще му разкрася физиономията.-намръщи се Мат,докато си взимах телефона.

-Какво пише?-попита Дейв.

-"Разкарай брат си,Елизабет.Колкото бързо дойде,толкова бързо да си отиде.Не ми харесва да души наоколо.Както знаеш,малко съм злопаметен.Нека този път не се стига до последствия.Бъди послушна,така те харесвам."-прочетох.

-Извратен нещастник!-викна Мат.-Още утре ще отидем до апартамента му и не ми пука дали е там или не.Ще го накарам да си изяде вътрешностите.

-Успокой се,Мат.-казах.-Знаеш ли,май е най-добре да си лягаме.С Дейв сме на лекции утре.

-Нали щеше да се пишеш болна?-попита Дейв,докато ставах.

-Да бе и да го оставя да спечели!Ще му покажа,че не ми пука.Ще му покажа,че не може да си играе игрички с мен.-казах ядно.

Протегнах се и сподавих една прозявка.Божичко,беше дълъг ден.Наистина дълъг ден.Исках да си легна.В момента,в който помириша възглавницата щях да заспя,сигурна бях.

-Това е сестра ми,която познавам.-ухили се Мат.

-Да,това съм аз.-ухилих му се на свой ред.-Ще ти донеса някакви завивки и възглавница и ще оправя дивана,за да спиш тук.

-Както кажеш.Аз ще отида да си взема един душ,нали може?-попита ме той.

-Не,Мат,не може.Защо,изобщо ме питаш?

Той се запъти към банята,а аз към спалнята,за да му взема завивки.Докато ровех в един шкаф,чух,че Дейв се промъква зад мен.

-Искаш ли да остана?-попита и обви талията ми с ръце.

-Разбира се.

Той ме целуна по врата,а после захапа меката част на ухото ми.Как ме беше яд,че Мат ни прекъсна.По дяволите,кой знаеше кога пак щеше да ни се отдаде такава перфектна възможност.

-Можем да си продължим заниманията.-ухили се той до врата ми.

-Ти луд ли си?-възмутих се и го бутнах от себе си.-Брат ми ще спи в другата стая!

Стените бяха толкова тънки,а и аз си имах морал в крайна сметка.Как,по дяволите да правя секс,докато собствения ми брат спи на дивана в хола?!Това беше недопустимо!Как смееше изобщо да го спомене като възможност?!

-До колкото видях не е кой знае колко против.

-Не злоупотребявай с либералното му отношение.-размахах пръст пред него.-Винаги може да те натупа.

Той се засмя и ме придърпа към него.Целуна ме по челото и продължи да ме гушка.Божичко,мисля че бях пристрастена към този човек.

-Шегувах се,Лиз,не ми се карай.

Как можех да му се карам или да му се сърдя,след като беше толкова сладък?Понякога беше истински трън в задника,но в моменти като този се чувствах като парче глина в ръцете му.Можеше да си прави каквото пожелае с мен и на мен да не ми пука от последствията.

******
Здравейте,ето я новата глава.
Надявам се да ви е харесала.
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви 💕