Stalker

44: Just open your eyes to see

Събудих се приятно изморена и щастлива.Отворих очи,протегнах ръце и забелязах,че Дейв го няма.Нямаше ги и дрехите му.Къде е хукнал,по дяволите?Огледах се и видях,че на нощното си шкафче имах бележка.

"Добро утро,Слънце.Не исках да те будя,отивам да взема нещо за ядене.Ако,се събудиш преди да се върна,НЕ СТАВАЙ ОТ ЛЕГЛОТО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ!!!!!!!!!!!!!!!!"

Засмях се и се облегнах назад във възглавниците като вдишах дълбоко.Усещах аромата на Дейв по чаршафите,по себе си и абсолютно навсякъде и се хилех с глупашка усмивка,хапейки устни.

Телефонът ми звънна и развали прекрасното ми настроение.Всичко извън тази хотелска стая беше лошо и животът ми навън бе отвратителен.Не можех ли да поживея повече от 10 минути в прекрасния си балон,преди да го спукат.

Взех го и на екрана се изписа номера на Бари Евънс.Моментално вдигнах.

-Да,Бари?

-Как спахте,госпожице Гранд?Надявам се добре,защото ние не сме спали.Не мигнахме дори за секунда,но спипахме копелето.

Кръвта ми забуча в ушите.Хванали са го!Мамка му,хванали са го!Огромен камък се стовари от плещите ми.Въздъхнах шумно,а сълзи на облекчение започнаха да се спускат от очите ми.

-Кой е?Заловихте ли го?Познавам ли го?-започнах да изстрелвам въпросите един след друг.-Защо го прави?Какво иска?Какво не му е наред?

-Успокойте се,Елизабет.-каза тихо Евънс.-Кажи ми къде си и с кой си.Ще дойда да поговорим и ще ти разкажа всичко,но не искам да говорим за това по телефона.

Веднага скочих от леглото си,за да намеря нещо,от което да разбера как се казва хотела.Бях забравила,мамка му.Вчера не ми пукаше особено къде съм.

-Хотел "Хада".С Дейв съм.Останахме тук през нощта.-обясних на бързо.

-Той с теб ли е сега?

Какво му пикаше къде е Дейв.Да си вдига детективския задник и да дойде да ми разкаже всичко,защото щях да полудея.Исках да знам кой е.

-Не,но всеки момент ще се върне.

-Добре,ако е дошъл преди нас не му казвай нищо.Искам лично аз да ви обясня всичко,става ли.Много е сложно и е доста объркано.-взе да нарежда.

Сигурна бях.Знаех,че ще е сложно и объркано.Наистина беше по-добре самия Бари да ни обясни всичко,защото аз бях прекалено превъзбудена в момента.

-Добре.Само ми кажи едно нещичко,Евънс.Познавам ли го?-не се сдържах да попитам.

-Да,госпожице Гранд,познавате го.Идваме всеки момент.-после настъпи кратко напрегнато мълчание и той каза-Лизи,миличка,просто си отвори очите,за да го видиш.-след което затвори.

Окей,това беше странно.Очите ми бяха отворени още от момента,в който този нещастен ненормалник влезе в живота ми и все пак не го виждах.Не знаех кой е.Не можех дори да предположа кой е.