Stalker

2.3

На вратата се почука.Отворих.Пред мен стоеше Брент Бел.Поканих го да влезе.Интересно ми бе защо иска да говорим.Интересно ми бе и дали е ходил да види Дейв.

-Как си?-попита ме той.

Как да съм?Синът ти ми разби живота,как се очаква са бъда?Не му отговорих,просто затворих вратата и го насочих към кухнята.Седна на един от столовете.Предложих му кафе.Отказа.Предложих му чай.Отказа.

-Добре,нищо не искаш.Кажи защо си дошъл?

-Обичаш ли го?-доста директен беше.-Елизабет,обичаш ли сина ми?

Да.Съзнанието ми крещеше тази единствена дума."Да,да,да,да".Обичам го!И това беше най-страшното.Той беше виновен за всичко,а аз го обичах.Не можех да го мразя.Това беше Дейв.Това беше мъжът,който се напиваше и висеше на вратата ми.Мъжът,който за пръв път беше във връзка с момиче.Имах честта аз да съм първата.Това беше Дейв,който говореше глупости и исках да убия или да разцелувам в едно и също време.

-Какво искаш,Брент?

-Отговори ми,моля те,Лизи,отговори ми.

-Да.

-Въпреки това,което ти е причинил?

-Да.

-Защо?

-Защото е Дейв,за това.Защото ми влезе под кожата.Защото има някаква част от мен,която винаги е търсила този човек.Защото цялата изтръпвам,когато чуя името му.Защото цялата настръхвам под допира и целувките му.Защото ми иде да го убия и да умра за него в същото време.Защото е Дейв,За Бога,защото имам чувството,че съм създадена,за да го обичам.-излях си всичко и очите ми се насълзиха.Тръшнах се на стола срещу него.-Защото не знам.И аз не знам,Брент.Просто го обичам.

-Да,разбирам те.Той също те обича,Лиз.-постави голямата си ръка върху моята и я стисна леко.-Той те обича страшно много.

-Да,изключително много.-процедих през зъби и издърпах ръката си.-За това ми причини целия този ужас.Защото ме обича!

-Той се побърква там,Елизабет.Станал е още по-ужасен,от колкото беше преди.-Бел реши да си дойде на думата.-Не е виновен и не му е там мястото.Дълбоко в себе си знаеш,че той не е виновен.

Прав беше.Но,не напълно.Дълбоко в себе си исках да вярвам,че той не е виновен.Исках по някакъв магически начин това да се окаже скапан сън и аз да се събудя в прегръдките му.

-Дълбоко в себе си,нищо не знам,Бел.Това е проблема.-казах ядно.-Все още не мога да разбера защо си тук!

-Отиди да го видиш,Лизи.Отиди и го виж.Ще ти се изясни всичко.-каза той с мек глас.-Той ми е син,щях все някога да разбера,че е луд,ако беше.Щях да го усетя.Дейв не е луд!Може да е лош,да е правил хиляди грешни неща,но не е луд!

-Или,просто ти се иска да вярваш,че е натопен,нали?-усмихнах се злобно.-Защото не можеш да проумееш,че твоя син е способен на нещо такова.

-Много добре знам на какво е способен синът ми.-каза по-твърдо.-Повярвай ми,изнасилванията,преследванията,убийствата и лудостта не са по неговата част.

Убийствата не са по неговата част.Ами,сестра му?Той каза,че е виновен за смъртта и.Сега беше моментът,в който можех да науча истината.Какво е станало със сестра му.Въпросът беше,дали Брент щеше да ми каже.Е,можех да опитам.

-Кажи ми какво е станало с дъщеря ти и ще отида да го видя.-облизах устни и въздъхнах.-Това е условието,ако не ми дадеш всички отговори,които искам да науча,няма да отида в затвора.

-Дъщеря ми... Роуз...тя...-въздъхна дълбоко и лицето му стана печално.-Не знам колко точно ти е разказал Дейв,но...