Stalker

22: But,baby,I want you

Влетях у тях помъкнала един кош за пране пълен с дрехи,козметика и неща,които би трябвало да има у тях,ако си има гадже,което от време на време спи у тях.

-Златна си,Лиз,златна.-каза Дейв и ови ръце около кръста ми.

-Да не си посмял да ми пипнеш!Бясна съм ти,бясна съм ти!-вдигнах коша,който да седи като преграда между нас.

Запътих се към спалнята му,за да си наредя дрехите.Няколко дни трябваше да остана у тях,мамка му и късмет!Погледнах към леглото.Той щеше да спи на пода.Аз му вършех услуга,така че нещата ще станат,както кажа аз.

Отворих гардероба.Разбира се,Дейв умика не се беше сетил да ми освободи един рафт.Грабнах тениските му и ги стоварих при боксерките и чорапите му.Нарочно,знаех,че ще се ядоса.

-Какво правиш,мамка му?-попита и пак си премести дрехите.

-Дейв,къде да си сложа моите неща?-взех тениските и ги преместих отново.

-Какво ми пука,това си е моя гардероб.

-Да и твоите родители,така че се оправяй сам с тях.-грабнах си нещата и тръгнах към вратата.

-Добре,добре,ще ги преместя.

Доволна,че имам коз в ръкава си,който ми помага да дърпам конците си сложих дрехите.Взех си лосиона за тяло,гримовете и се запътих към едното нощно шкафче.Отворих чекмеджето и се сетих,че не съм го питала...

-От коя страна на леглото е свободно?-погледът ми попадна на съдържанието в шкафчето.

-Очевидно не от тази.-скръсти ръце и се облегна на касата на вратата.

-Да,очеизвадно,направо.-затворих шкафът,който се пръскаше по шевовете от презервативи.За пръв път виждах толкова добре зареден човек.Имаше най-малко 200.-Другото празно ли е?Ако не е,какво да очаквам?

Отворих го и то се оказа празно.Благодарих на всички богове,за което.Сложих си нещата и се отправих към другите стаи,за да разгледам.Ако,ще поддържаме идеята,че сме заедно,би трябвало да имам представа кое къде седи.

-Ти,малоумен ли си,Дейв?Ще се правиш на добро момче,а имаш шкаф с размерите на малък бар.Веднага разкарай всичкия алкохол.Ето ти ключа от моя апартамент.Сложи го някъде.После ще си го вземеш.

-Леле,добре че си ти.-каза раздразнено.Беше очевидно,че не обича да му навлизат в личното пространство и да му ровят в нещата.

-Виж...-започнах.-Правя го заради теб.Примири се с мисълта,че три дни ще делиш ергенската си бърлога с мен.Ако е толкова ужасно защо просто не ме оставиш да се прибера и не се оправяш сам?

Той мълчаливо взе да изнася бутилки в коридора.Продължих да се разглеждам наляво и надясно.Върнах се в спалнята и се възползвах от факта,че го няма,за да потършувам.Отворих второто чекмедже на нощното му шкафче.Вътре имаше цигари,бутилка почти изпито уиски,някакво приспивателно и пликче с бял прах.Тихо затворих шкафа и седнах на ръба на леглото.Затворих очи и прехапах устни.

Няколко сълзи се спуснаха през затворените ми клепачи.Постоянно му се правех на интересна,обиждах го и се държах ужасно с него.Крещях му,че е алкохолик,че е курвар.Как не се досетих,че за всичко има причина...Кокаина,алкохола,приспивателните,нощите,когато не спеше,проблемите му с полицията,безразборния секс.Той също имаше минало.Нещо му се беше случило,което го е накарало да се пречупи.Също като мен.А,аз го винях за всичко...

-Нашите ще дойдат след около десетина минути.-чух гласът му в хола.-Лиз,къде си?

Защо плачех?Защото ми беше гадно,бях се държала зле с него,а той не заслужаваше.Плачех,защото можех да се опитам да му вляза в положението,както той на мен онзи ден,когато ме прибра пияна на обяд.Той беше казал,че нищо не разбирам и наистина беше така.

-Лиз?-чух стъпките му,докато прекосяваше спалнята.-Защо плачеш?-попита нежно и клекна на земята пред мен.

-Остави ме за малко,моля те.

-Аз ли направих нещо?Боже,съжалявам.Знаеш,че се държа като задник понякога,без да се осъзнавам.Не исках да се почувстваш зле,съжалявам.Просто съм изнервен,че нашите идват,а аз не се разбирам с тях.Освен това не съм свикнал някой да ми навлиза в личното пространство.Съжалявам.-обви ръце около мен и ме прегърна силно.

-Не,не е затова,просто...-изхлипах,чудейки се,дали да му кажа за кокаина.

-Съжалявам,наистина.-той започна да разтрива гърба ми.-Благодарен съм ти толкова много,че правиш това за мен.Просто съм тъпанар и не мога да изразявам благодарността си.Но,не съм искал да се почувстваш зле.

-Не е за това,Дейв.Свикнала съм ти,вече.

-Ооо,ами защо плачеш тогава?

Не,нямаше да му казвам.Щеше да се ядоса,че съм ровила.Майка му и баща му щяха да дойдат всеки момент,така че трябваше да се стегна.Подсмръкнах още веднъж и избърсах сълзите си.Насилих се да се усмихна.

-Хайде,разкарай тая разкаяна физиономия и се стегни,защото вашите ще заподозреят нещо.-ударих го с юмрук в рамото и станах.

-Вие,жените сте изключително странни.

-Знам,Дейв.

В този момент на вратата се почука и той подскочи.Въздъхна дълбоко,изправи гръб и тръгна към вратата.Изглеждаше напрегнат,раздразнен и очаквах,че както всичко останало с нас,така и това гостуване на техните ще е пълна катастрофа.

-Е,нека циркът започне.-каза и отвори вратата.

Една дребничка жена буквално се хвърли на врата му.За нищо на света не бих си помислила,че му е майка.Беше ниска,а той беше доста висок,мускулест и внушителен до нея.Освен това изглеждаше млада.На устните и грееше огромна усмивка.Косата и беше руса,а не черна като на Дейв.Нямаха абсолютно нищо общо.

Баща му от друга страна беше по-възрастна версия на Дейв.Имаше същите тъмни очи,тъмна коса и телосложение.Е,не точно същото,защото годините си казваха думите.Изражението му беше някак дръпнато,дори сурово.

-Дейв,колко се радвам да те видя.-изчурулика майка му и залепи целувка на бузата му.После се огледа и ме забеляза.-Кое е това прекрасно момиче?-усмивката и стана още по-широка.Миментално заобичах тази жена.

-Аз съм Елизабет.-подадох и ръка.-Приятелката на Дейв.-усмихнах се сърдечно

-Да бе,приятелка,друг път.-изсумтя баща му.-Кой ще иска сериозни отношения със златния ни син,по дяволите?

-Брент,престани.-жена му го изгледа злобно.-Аз съм Ребека,миличка.

-Зарежи,майко.Той просто си мисли,че след като той не ме харесва,значи никой не ме харесва.-каза сухо Дейв и скръсти ръце.

Ето за какво говореше,когато каза,че циркът започва.Имах гадното предчувствие,че Дейв ще избухне съвсем скоро и баща му нямаше да му остане длъжен.Започнах трескаво да мисля как да го измъкна от това положение.

-Скъпи,мисля,че трябяа да отидем да напазаруваме нещо за вечеря.Тъкмо вие ще се почините от дългото пътуване.-обърнах се към родителите му.

-Да,чудесна идея.-каза Дейв и започна да кашля.Погледнах го.Опитваше се да не се разхили.Бях го нарекла "скъпи".О,Боже...

Майка му ми се усмихна окуражително.Аз грабнах ключовете за колата и се отправих към вратата.Докато се изнизвах през нея,Дейв ме хвана за ръката.

-Скъпи...-прошепна в ухото ми.-Искам те, скъпа,още тук на коридора.

-Ще ми се подиграваш цял живот за това нарицание,нали?-попитах го и двамата избухнахме в смях.

*****
Здравейте 😊.
Ето ви новата глава.
Искам много гласове и коментари.
Обичам ви 💚.