Stalker

24: I wont cheat you no more

Лазанята е готова.-провикнах се от кухнята,когато най-накрая приключих.Бях отхвърлила всички покани от майката на Дейв да ми помогне.Не исках да оставам насаме с нея,защото със сигурност щеше да ме разпитва,а аз нямаше да знам какво да отговоря.Или версиите ни с Дейв щяха да се разминат някъде по пътя и щяхме да се издъним.

-Ще ти помогна да сложим масата.-каза въодушевено майка му.-Не смей да ми отказваш.

-Добре.-усмихнах се любезно.

-Е,от кога сте заедно с Дейв?

-От началото на семестъра.Аз на практика съм му съседка.Така се запознахме.-това го бяхме уточнили в колата.

Започнахме да нареждаме чиниите на масата.Защо се чувствах толкова странно?Някак неловко и не на място."Най-вероятно е,защото лъжеш най-безочливо една майка в очите,Елизабет"!Скапано подсъзнание,от къде тая съвест!

-Подхождате си.-смотолеви.-Имам предвид визуално.И двамата сте високи.Не мога да си го представя с някакво дребничко момиче.Освен това си страшно красива.Надявам се по характер да не си приличате,обаче.

-Какво искате да кажете?

-Ами...все едно не знаеш.-махна пренебрежително с ръка.-Дейв с неговото пиене,забъркване в непрестанни неприятности и неуважение към хората...Ти не изглеждаш такава.

Представа нямаше каква съм.Изведнъж цялата ми симпатия към тази жена се срути.Говореше за сина си с такова пренебрежение.Цялата любов която майсторски изигра на прага беше фасада.Дейв беше прав,че всичко е театър.Загледах се в нея,бях на косъм да я попитам защо,по дяволите е дошла.Прехапах си езика,за да не си изпусна нервите.

-Той вече не пие.Променил се е.-изпитвах някаква нужда да го защитя,дори с лъжа.

-Дейв никога няма да се промени,миличка.Познавам го.Той е актьор,може да изиграе безусловна любов или преданост или дори промяна,но дълбоко в себе си винаги ще е лош човек.

-Напротив.Той не е лош човек.Актьор е,да.Щом е успял да заблуди и вас.Всеки си има своите демони,Ребека.Синът ти може и да пие и да прави глупости,но не е лош човек.

Никоя майка не биваше да определя детето си като лошо.Дори майките на затвориниците,убийците и изнасилвачите обичаха децата си.Какво толкова бе направил Дейв,че да заслужи такова отношение?Възможно бе и нищо да не е направил,а те просто да са лишени от тази родителска отговорност и любов.

-Явно ти още не си го опознала добре.-посмихна се.-За това още си с него.Не знаеш цялата истина.

Изгледах я злобно.Изведнъж ме заля такава вълна на гняв към тази жена.Исках да я изгоня на секундата и да и кажа никога повече да не припарва до Дейв.Ето защо беше такъв,цял живот бе лишен от любов и то от любовта на най-близките си.

-Напротив знам цялата истина.-реших да рискувам.Не бях сигурна за какво става въпрос,но пък исках да и натрия носа.

В този момент телефонът ми звънна.Погледнах към екрана.Мат.Боже сякаш умееше да ми чете мислите.Винаги,когато имах нужда от помощ или спасение той магически се озоваваше насреща.

-Как е най-прекрасния брат на света?-изчуруликах в слушалката.

-О,лигло.Никаква не се сещаш цяла седмица за този най-прекрасен брат.-скара ми се тпй наужким.

Ухилих се и скочих на плота до хладилника.Седнах и размахах крака във въздуха.Спечелих си странен поглед от Ребека Бел.Боже,вече изобщо не ми пукаше какво мисли тая жена за мен.Дали ме харесва или не.Аз не я харесвах.

-Нали знаеш как е в колежа?Прекалено съм заета за старчески разговори с пенсионирания си брат.-засмях се в слушалката.

-Ще видиш кой е стар!-викна,но бях сигурна,че се усмихва.-Я да чуя с какво си ролкова заета.

-Домашни,лекции,такива глупости...

-В превод да разбирам купони и момчета,нали?-засмя се той,но после стана сериозен.-Внимавай,Лиз.Не искам да се забъркваш в неприятности.

Сърцето ми се сви.Той ме беше измъквал толкова пъти,когато бях на дъното.Беше едничката опора,която имах.Знаех,че го е страх,защото съм далече и не може да дотича и да ми помогне на секундата.

-Спокойно,Мат.-прошепнах.-Намерих си страхотни приятели.Няма за какво да се притесняваш.

Реших да не му казвам за "псевдо гаджето-съсед-приятел Дейв".Нямаше нужда да изпадам в подробности,а и майката на втория ме фледаше съсредоточено.Боже тази жена ми ставаше все по-антипатична.

-Добре.Вярвам ти.Ще те оставям.Между другото,ако се чуеш с нашите тези дни ги поздрави и от мен.-каза малко грубо.

Да,нашите...Трябваше да им се обадя.Това щеше да е малко сложно,но пък щяха да се зарадват да ме чуят.

-Разбира се.-казах.-Чао,Мат.Ще се чуем пак.

-Чао,сестричке.-каза и затвори.

-С брат ти ли говори?-попита Дейв,който сякаш изникна от нищото.Отблъсна се от касата на вратата и се запъти към нас.-Готова ли е храната?

-Да и да.-отговорих и на двата въпроса и скочих от плота.

-Ще отида да повикам баща ти.-усмихна му се майка му.Изкуствена усмивка.

-Искам да ги разкараш още утре!-прошепнах,опитвайки се да овладея гнева си.-Няма да мога да ги изтърпя още три дни.

Той плъзна ръце през кръста ми.Придърпа ме плътно до себе си и ме целуна по врата.Моментално прехапах устни.Какво правеше този мъж с мен,по дяволите?!

-Да не би да разбра каква лицемерна усойница е майка ми?-повдигна вежда и се вгледа в лицето ми.

-Тя е черна мамаба,а не усойница.Усойница направо би било комплимент.-шляпнах го през гърдите.-А,сега се дръпни.Преиграваш,все пак сме в празна стая.

-Ти си ужасна...-въздъхна и се дръпна.-Имам нужда от малко презареждане на батерии,защото тази вечеря ще е едно от най-ужасните неща в живота ми.

Като по команда майка му и баща му влязоха и седнаха на масата мълчаливо.Само според мен ли имаше нещо супер нередно в това семейство?

-Много добре готвиш!-възкликна Ребека по време на вечерята.-Лазанята е страхотна.

-Благодаря.

-Не,сериозно.Не си ли млада,за да готвиш толкова добре?-попита престорено възторжено.

-Просто обичам да готвя.

Телефонът ми изписука за получено съобщение,докато г-н и г-жа Бел обсъждаха нещо си между тях.Взех го и видях,че съобщението е скрит номер.

"Какви са тези семейни пазарувания,целувки и прояви на нежности,Лизи?Дочувам,че семейство Бел са на гости!"

Имаше снимка на мен и Бел в супермаркета.На тази снимка ни бе хванал как се целувахме доста страстно.

-Дейв.-прошепнах паникьосано.

-Какво става?-той се приближи към мен и аз му подадох телефона.

-Какво правите вие двамата?Какво си шушукате?-засмя се майка му и ни погледна.

-А,нищо важно.-махнах с ръка и стиснах крака на Дейв под масата.

Усетих как се напрегна под мен.Почти можех да се закълна,че челюстта му изпука.Остави много внимателно телефона ми на масата и започна да свива и отпуска юмрука си.Молих се да се успокои.Може би не трябваше да му показвам съобщението.

-С какво се занимава семейството ти,Елизабет?-право в десятката нацели бащата на Дейв.

Неволно стиснах крака на Дейв.Осъзнах се и преместих ръката си в скута ми.Не можеше ли да ме попита нещо друго.Защо точно това?Мамка му!

-Имат малък семеен бизнес.

-Майка ти ли те научи да готвиш,Лизи?-попита изведнъж Ребека.Беше надушила нещо.Баща му също.Та,той работеше в полицията,може би,дори ме беше проверил още докато пазарувахме.

-Научих се сама.-казах и вперих очи в тях.

-Защо?-не се отказваше майка му.

-Какво ви става,мамка му?-възкликна Дейв,усетил напрежението,което се излъчваше от нас тримата.

Идеше ми да скоча на масата и да се разкрещя.Защо го правеха?Само това не разбирах.Каква беше целта им?Гневът започна да пълзи по вените ми.

-Просто водим разговор с новата ти приятелка,Дейв.-каза майка му.

-Защо го правите?-промълвих на глас.-Проверил си ме,нали?-обърнах се към баща му.-Въпреки това искате да се унижа и да го кажа,нали?Добре няма да ви мамя г-н и г-жо Бел.По-лоша съм и от сина ви.Или поне бях.А,относно майка ми и баща ми.Да,баща ми е алкохолик,а майка ми е правила три опита за самоубийство.И с всичките им пороци и грешки и кусури пак са повече стока от вас!

********
Здравейте,мацки 💖💖.
Ето я новата глава.Миналото на Лизи най-после започна да изплува.Надявам се главата да ви е харесала.
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви 💜.