Stalker

29: I don't want to think I'm bad

Е,време е да им скрием шапките.-повдигнах вежди и слязох от колата на Крис.Той както винаги нямаше да пие.

-От както се облече като курва голямо самочувствие ти дойде.-констатира Джазмин и се измъкна след мен.

-Стига,не говори така.Не искам да си мисля,че съм лоша.-изшътках и,докато вървяхме към къщата.

-Виж,Шапчице,Големия лош вълк те чака до вратата.-ухили се тя -Няма да те остави на мира цяла вечер.Да не говорим,че по погледа му разбирам,че е готов да чупи вратове,ако някой те докосне.

-Божичко...

-Защо се забавихте толкова?-изстреля щом се приближихме.

-Не сме се забавили,просто ти както винаги си карал над ограниченията.-казах тихо.

Беше се напрегнал.Оглеждаше се наляво-надясно и гледаше всеки,който се осмелеше да ме погледне заплашително.Беше готов са скочи на бой,за да не ме гледат.Напуши ме смях.О,горкия Дейв.Сега щях да го запаля.

Дръпнах го за ръкава на коженото яке и го хванах за ръката,водейки го навътре.Минахме през бара от където си наляхме водка и се запътихме към хола,където приятелите ни вече се бяха събрали.

-Хайде да играем на "истината или се осмеляваш".-подвикна Джазмин.

-Не.-казах.-Няма да играя на детски игрички.

Това беше най-противната игра на всички времена.Нямаше купон,на който да не играем на нещо."Никога не съм...",гол покер,"истината или се осмеляваш"...Какво следва?Смучи и духай?

-Аз ще играя.-чух познат сладникав глас и с Дейв се обърнахме.Хана.

Предизвикваше ме.Огледа ме от главата до петите.Аз и върнах жеста.Беше се направила на вещица.Баба Яга определено би и завидяла.Черна рокля,прекалено изрязана при това и черно наметало с качулка,червени високи токове.Проклетата кучка беше облечена почти като мен само че в черно,а аз бях в бяло.Добрата и лошата.Да,да.Приемам предизвикателството,кучко!

-Добре тогава.Нека играем.-казах и се врътнах обратно.

Другите местеха очи между нея и мен.Имах чувството,че очакваха да се хванем за косите.Няма да я бия,по-скоро ще я убия.Изабел гледаше Дейв,опитвайки се да му подскаже,че ще има женски бой,така че да се опита да спаси положението.

-О,не.Това е лоша идея.Хайде да се поразходим,Лиз.-дръпна ме за ръката той,очевидно схванал намека на Изабел.

-О,не,Дейв.Доигра ми се.-не откъсвах очи от вещицата пред мен.-Да не би да те е страх?-повдигнах вежда срещу него.

-Почва да ми омръзва да се правиш на смела.-процеди през зъби,хвърли коженото си яке на дивана и пръв седна на земята.

-На мен вече не ми се играе.Прекалено много напрежение се събра.-каза Бен.-Няма да е забавно.

-Как по-учтиво да те помоля да си седнеш на задника,Бен?-попитах и се стоварих до Дейв.

Вещицата зае мястото пред мен .Ах,нагла....малка....Дишай,Елизабет.Тя иска да ме ядоса.Няма да и се давам.Не знам какво искаше да ми докаже,но аз щях да и докажа,че Дейв въздиша по мен,а не иска нея.

-Да,хайде,ще го направим забавно.-каза Хана и ме погледна.

-Разбира се.Забавлението на първо място.-чувствах се,все едно сме две хиени борещи се за парче месо.Ужасна асоциация,знам.

Всички седнаха в кръг.Крис седна до мен.Гледаше Хана,все едно го беше страх от нея.Горкият Крис.Всичко и всички го плашеха или притесняваха.

-Кой ще върти пръв?-попита Изабел.

Дейв хвана бутилката и я завъртя.Иглеждаше леко ядосан.Знаех,че съм го ядосала с това,че се връзвам на Хана.Знаех и,че тя го е ядосала,защото си вре носа,където не и е работата.

-Истината или се осмеляваш?-не бях разбрала,че бутилката не е спряла да се върти,докато не чух гласа на Дейв,насочен към Джазмин.

-Истина.

-Кога най-накрая ще се изчукате с Бен и ще мирясате?-изстреля той отегчено и отпи от чашата си.Добре,наистина беше ядосан.

-По-полека,Дейв.-промърмори Крис.

-Въпреки че си ужасно циничен и мисля,че е грешно да си изкарваш яда на нас ще ти отговоря.-Джаз млясна с утни и се загледа в Бен.-Още тази вечер.

-Леле.Ще чакам.-ухили се той и я придърпа към себе си.

-Хайде върти.-Изабел побутна Джаз,която изведнъж се беше разсеяла.

Хана и аз.

-Истината или се осмеляваш?-попита ме като беше приковала очи в мен.

-Предизвикателство.-изсрелях,преди да се замисля.

-Целуни някое произволно момче,което си избереш.-ухили се и погледна към Дейв.Искаше да ме изкара курва.

-Добре.-казах и преди Дейв да е успял да ми хвърли убийствен поглед,който да ме изпържи на място му залепих една целувка.

-Какво правиш?-Дейв ме хвана за раменете и ме отдалечи на прилично разстояние.

-Върви по дяволите!-казах му само с устни.Беше ядосан,окей,това го разбирах.Единствено не разбитах защо ми се правеше на интересен.

Погледнах към Хана.Тя злорадстваше.Беше доволна от развитието на действието,а другите ни гледаха и се чудеха какво да очакват.

Щом не иска да го целувам,аз бях длхжна да си изпълня предизвикателството.Най-безопасния и сигурен човек седеше от другата ми страна.Хванах Крис за тениската и притиснах устните си в неговите.Той подскочи,буквално.Стоеше като статуя пред мен,а около себе си чувах "Ах,ох,Господи,това няма да завърши добре,горкия Крис,ще я убия и него също"...Последното познай от кого.

Пуснах Крис и го огледах преди да се обърна.Очилата му се бяха разместили,тениската му се измачка под юмрука ми,цялото му лице беше червено,а очите като палачинки.Както и очаквах.Обърнах се към останалите,без да поглеждам Дейв и завъртях бутилката.

-Истина или предизвикателство?-плътния тих глас на Дейв се разнесе.Погледнах надолу.Питаше Хана.Щеше да е лошо.Много лошо.

-Предизвикателство.

Тънка усмивка изви устните и.Погледнах към Джазмин,която беше прехапала устни,очаквайки най-лошото.Крис още се червеше.Най-после плъзнах поглед и към Дейв.Гледаше право в Хана.

-Хана...-започна.-Целуни ме.

-Шибаняк.-казах твърдо,ядно и достатъчно силно,така че да ме чуе цялата къща.Станах от мястото си и тръгнах да излизам.

-Повтаряй го още.-викна той след мен.-Ще вземеш да си повярваш!

-Да не си посмял да ми кажеш и една думичка после като се натряскаш.-казах през зъби и се запътих към кухнята.

Това му беше коронния номер.Идеше ми да го убия,когато е трезвен,защото се правеше на велик.Обаче,когато се напиеше решаваше,че не може без мен.Тогава ми идеше да го пребия от бой.Толкова ме дразнеше.Така ме изкарваше от нерви!Винаги искаше да е най!Винаги той трябваше да е победител,никога прецакан!Нещастник!

-Ти да не си посмяла да ми се метнеш на врата,когато се натряскаш.-викна отново зад гърба ми.

-Оо,такъв си малоумен задник.

-Зарежи,Елизабет,щом съм задник просто не се занимавай с мен.-всички ставаха свидетели на театъра ни.Почти целия скапан университет.

Минах през кухнята и си взех бутилка водка.Някакво момче ме изгледа странно.Озъбих му се и той се обърна на другата страна.Запътих се към входната врата.

-Тръгвай след нея.Престани да се правиш на голяма работа.-чух Бен.-Намери си топките и се оправи с нея,защото тя винаги е някъде там и те чака,а ти прецакваш всичко!

-Да бе аз го прецаквам!Аз ли започнах тъпата игра?-палеше се той.-Аз ли разцелувах Крис?

-Такъв си малоумник,Дейв.

Излязох извън къщата.Не можех да ходя на тези скапани обувки.Бях права това не бяха обувки за ходене,а за лов на мъже.Оставих бутилката в тревата на моравата и взех да ги развързвам.След пет минути ги бях събула най-сетне.Хванах ги в едната си ръка,в другата взех водката и тръгнах боса по тротоара.

-Елизабет,кълна се във всички богове,богини и небеса и каквото там има още,че,ако до две секунди не си довлечеш задника обратно тук ще те убия.-чух гласът на Дейв зад себе си.

Точно толкова му трябваше,за да разбере,че без мен не може да диша.Пет минути,нито секунда повече.Раздаваше заповеди с груб тон,опитвайки се сам да се убеди,че надмощието е у него,но накрая винаги губеше.

-Престани,Дейв,просто престани!-размахах ръце във въздуха и се обърнах.-До кога ще си играем така?Писна ми!

-От какво ти писна пък на теб?

Боже как исках да го замеря с обувките по главата,можеше да му дойде акъла веднъж завинаги.Въздъхнах дълбоко.Идваше ми в повече.Тези негови състояния емоционално ме изцеждаха.

-От това-искам те,не те искам.Или ме искаш или не.Или се съгласяваш с мен или не.Или показваш пред всички,че сме заедно или не сме заедно.Какво е това "Казах на Хана,че повече няма да се виждаме" и след една седмица "Целуни ме Хана!".Ти да нямаш раздвоение на личността случайно?

Крещях като някоя истеричка и ръкомахах като лунатичка.Просто чудесно.Актриса.Направо заслужавах Оскар в момента.

Той тръгна към мен и се спря на няколко крачки.Мразех,когато правеше така.Мразех да ми навлиза в личното пространство.По този начин караше всички рационални мисли да излетят от главата ми и да забравя защо съм му ядосана.

-Ние заедно ли сме?-повдигна вежди.-Ти беше тази,която не искаше другите да разбират,не се ли сещаш.А,изведнъж аз съм виновен.Ти цялуваш Крис,пък аз съм виновен.Ти се съгласяваш да играеш по свирката на Хана при положение,че знаеш,че ще те дразни,а аз съм виновен...Не мога да те разбера,Лиз.Просто не мога!

-Няма нищо за разбиране.Всичко е елементарно!-скръатих ръце пред гърдите си,като пуснах обувките и бутилката на земята.-Всички вече знаят,че има нещо между нас.Не можем да го крием.И това за Крис беше само,за да ти натрия носа.Първо целунах теб,за Бога,а ти ме отблъсна!

-Искам да съм с теб,Лиз.Просто не знам как става.-прошепна и се приближи още повече към мен.-Не съм имал истинска връзка,а и с теб всичко е различно.Най-вероятно ще се избием,но искам да опитам.

-Сериозно ли говориш?-попитах,напълно забравила за какво се карахме.

Той се усмихна и погали бузата ми с палец.Наведе се и ме целуна нежно.Губех си ума,целият ми разсъдък отиваше по дяволите покрай този мъж.Проклета да съм,но ми харесваше.

-Хайде да ходим да го отпразнуваме.-каза и вдигна обувките и бутилката от земята.

-Не,зарежи бутилката,не искам да пия.

-Аз ще пия,Шапчице.-отвъртя капачката и отпи една доста голяма глътка.Преметна ръка през раменете ми и се ухили.-Да знаеш само какво съм ти намислил.

-Сигурен ли си,че искам да знам?

Пеперудите в корема ми взеха да правят предни,задни и не знам какви още салта.Същински акробати.Знаех си,че тази рокля няма да го държи кротък за дълго.

-Определено искаш.Нали сме все още на правилото за лъжичките?-повдигна вежда,а когато му кимнах усмивката му се превърна в онази,с която най-вероятно смъкваше гащите на момичетата.-Днес ще си получиш твоята лъжичка.

Три думи.О.Боже.Мой.
**********
Ето я новата глава,която е много дълга,така че искам много коментари..
Гласувайте и подчертавам - коментирайте.
Обичам ви 💜💜