Оставяйки красив спомен

918 121 20
                                    

*Гледна точка на Куки*
Стана вече прекалено късно. Трябва да се прибирам, майка ми сигурно вече е изперкала. Надигнах се и с тиха и спокойна крачка тръгнах към вкъщи.
След около пет минути се намирах до една уличка, точно до училище. Беше много страшна понеже беше тъмна, тясна и без изход. Като нищо могат да те изнасилят тук. През деня някои ученици се събираха да пушат.
Тъкмо я подминах, когато усетих ръка, която сграбчва моята, обръща ме с лице към извършителя и докато се усетя се бях озовал в една много силна и топла прегръдка. Не видях човека, но не ми и трябваше. Този аромат, тази топлина. Никога не бих могъл да ги сбъркам. Техьонг ме притискаше силно към себе си като беше заровил глава във врата ми. Аз стоях вцепенен, отново. Какво трябва да значи това? Да не се притеснява за мен? Сигурно е това. Но тогава защо ме притиска толкова силно, сякаш ако ме пусне, ще си отида? А какво стана с Джимин? Обърквам се. Значи мога да получавам обичта му, само когато се притеснява за мен?? Не мога да я получавам всеки ден, всеки час и то завинаги? Защото сърцето му принадлежи на друг. И ето тук, в този момент, след като плахо отвърнах на нежната ласка, докато гърдите му попиваха сълзите ми, неговата част от сърцето ми изчезна, оставяйки само един болезнен, но и неземно красив спомен след себе си.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Какъв поет се извъдих😂 Миане, такива сцени не ми се получават. Но, по- добре от нищо, нали😂 Фенарта е образен, да си го представите, но го сложих и защото е много кютав😍😍 Та, само да кажа, че отсега нататък ще качвам само по 1 глава на ден😊 Това е засега, съжалявам за грешки. Чао сладури и до утре😘💖💖

Unexpected Friend| VKook [✔]Where stories live. Discover now