Да знам

742 110 35
                                    

- Слушай, ще говоря както си е. И трябва да побързам, защото имам и други пациенти - кимнах в знак на съгласие и си поех дълбоко въздух - Предполагам не знаеш нищо, или....
- Майка ми ми се обади и ми каза за катастрофата. Но не можеше да ми сподели друга информация, затова веднага дойдох тук.
- Майка ти работи ли тук? - попита ме изненадано. 
- Да. Госпожа Джеон.
- Джеон? Джеон Джънгкук?
- Да, аз съм. Познаваме ли се?
- Беше малък все пак. Както и да е. След катастрофата разбрахме, че е звъннал за помощ, което значи, че не е бил ранен тежко. От дежурният полицай разбрахме, че връзката е прекъснала. Когато са отишли на мястото са видели, че лежи под кола. Когато дойде тук веднага го оперирахме - каза той и погледна към стаята му.
- Но, само това ли е? - попитах с надежда. Доктора ме погледна съжалително.
- Не, но мисля, ме това ти стига засе-
- Моля ви, кажете ми. Трябва да знам.
- Добре. Охх - въздъхна тежко, а аз започнах да треперя отново - Всичко беше наред, но няколко часа след операцията той се е събудил. Получил е паник атака и се е опитал да стане от леглото. При това му действие обаче е изпитал неописуема болка и....
- И? - беше ме страх да попитам, но нямам избор.
- И... Изпадна в кома.

~~~~~~~~~~~~~~~
Кратко, ужасно и с 10 часа закъснение. Съжалявам хора, просто тази седмица ми се насъбраха много тестове, а имам да поправям и оценки и нда.... Ще ми се налага понякога да качвам и вечер, за което съжалявам. Надявам се ви е харесало, въпреки че не вярвам. Оставете мнение в коментарите, наистина много обичам да ги чета. Благодаря и до утре 😘💖💖🐰

Unexpected Friend| VKook [✔]Where stories live. Discover now