Unexpected Friend| VKook [✔]

Сам вкъщи?

- Какво?

- Джин ни каза. Спокойно, не ти се сърдя. Само не разбирам защо не ми каза вчера по телефона - обърнах се изцяло към него.

- Виж, Те, честно, беше ме страх как ще реагираш. Дали няма да се отвратиш или нещо подобно - той стана и се доближи до мен.

- Куки, нали и аз съм такъв, какво има да се отвращавам. Ние също сме хора. Просто имаме различни интереси - каза и ме прегърна.

Отвърнах на прегръдката и като се отделихме излязохме при Джимин.

- Хей, Техьонг, хайде да изпратим Куки.

- Няма нужда.

- Ок, става, хайде.

- Ама-

- Няма ама. Тръгвай.

Тръгнах. По пътя си говорихме с Чим и беше много забавно. Малко забравихме Техьонг, но и по- добре. Трябва да спра чувствата си на всяка цена. След още около 2 минути се разделихме с него. Джимин искаше да ме изпрати до нас. Странно, нали са заедно. Офф, какво го мисля, вместо да се радвам. Стигнахме къщата и видях, че колата я няма. Влязох в хола и видях бележка от мама, че са я викнали нощна смяна. Значи ще съм сам. Джимин също я прочете.

- Яко и ти ще си сам.

- Нда, йей.

- Какво има? Да не би малкия Куки да го е страх, а? - каза и се засмя.

- Какво? Не - в този момент навън светна светкавица и заваля пороен дъжд. Добре, аз ли се лъжа, или до преди малко имаше само едно невинно обаче на небето? Така се стреснах и изпищях, че сигурно са ме чули в Япония. Джимин се засмя силно, а аз го изгледах на кръв.

- Чим, понеже не можеш да се прибереш у вас, освен ако не ти се плува, искаш ли да останеш тук. Ще ти дам стаята за гости.

- Охх, благодаря ти, Джънгкуки~

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здрасти! Така, може следващата глава да очаквате момчешко пижама парти😂😂 Надявам се не съм ви приспала от скука, съжалявам за грешки и до утре 😘 💖 💖