Unexpected Friend| VKook [✔]

Грешно е - част 2

И взех телефона. Включих екрана и видях, че е съобщение от... Майка му. Ама и аз какво очаквах. Че ще си пише тайно с гаджето си ли? Хах, колко забавно. Но, какво е това? Прегледах последните разговори и видях човек с никнейм "💖 Bae 💖". Аз да не би току що да предизвиках съдбата. Тъкмо щях да прочета разговора, когато чух смеха на Джимин. Бързо заключих телефона и го оставих.
- Техьонг, вземи ми телефона и да отиваме.
- Да, добре - казах студено, взех телефона и се качихме.

*Magic Time Teleporting*
*Now*
*Гледна точка на Техьонг*
-.. Просто нашето макне е влюбено - тези думи не спират да ми се въртят в главата. Всяка една дума, забивайки се в сърцето ми. Значи, все пак онзи контакт... Не издържам. Имам нужда от спокойствие и най- вече от въздух.

Излязох без да кажа нищо и се запътих към беседката. Значи, все пак го загубих. Не, че някога ми е принадлежал.  По принцип не обичам да плача, но сега имам нужда. Надявам се заедно със сълзите да излязат и спомените свързани с него. Как от вече година всеки ден заспивам с мисълта за него. Че ще го видя утре и ще мога да се насладя на прекрасния му глас или смях. Как всяка негова усмивка кара сърцето ми да пропусне удар. Защото осветява така тъмният ми свят. И онзи спомен. За нежните му устни върху моите. Тогава чувствах, че мога да направя всичко. Защото съм с него. Че той ме защитава. Почувствах се... Обичан. И после всичко рухна, отново. Той я обича, която и да е тя. И сигурно се е отвратил от мен. Заради глупавите ми действия. Как можах? Затова ме игнорира. Загубих го. Дори и като приятел.

И така се оставих на мъката, докато не усетих как някой сяда до мен и ме прегръща.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Хей хора! Надявам се ви е харесало, аз лично плаках докато го писах. Ревла съм, какво да направя😂. Съжалявам за грешки и до утре😘💖💖💖