Unexpected Friend| VKook [✔]

One Last Time

!ВНИМАНИЕ!
Четете на свой риск!
:'))

- Тук съм.

Обърнах се. Той наистина беше там.

- Сънувам ли? Техьонг, тук ли си?

- Хах, да. Съжалявам, че трябваше да изчезна така. Трябва да поговорим, Куки.

- Знам. Седни, не стой така. Да приключим това веднъж завинаги.

Седна на дивана срещу мен.

- По изражението ти мога да съдя, че вече знаеш всичко.

- Мхм.

- Джънгкук, това е сериозно. Трябва да ме послушаш. Стой далеч от това.

- И как по- точно да стоя далеч като ние с теб сме наследници, Техьонг. Историята се повтаря.

- Говорих с дядо ти.

- Какво?! Той... Жив ли е?

- Да, все още.

- И защо си говорил с него?

- Имах нужда той да ми каже в очите, че няма да ни закача. И го направи. Обеща, че ще остави всичко настрана. Но...

- Но?

- Забрани всякакви кръвосмешения. Можем да останем приятели. Но само до там.

- Значи... Това беше. Всичко свърши.

- Съжалявам, Куки.

Стана и ме прегърна. Сгуших се в него. Сълза се спусна по бузата ми. Той я усети. Надигна лицето ми, изтри я и ми прошепна.

- Един последен път?~

Кимнах. Усмихна ми се, затвори очи и ме целуна. Отдадох се напълно. Исках го. Толкова много го желаех. Без да се усетя вече го притисках към леглото, нападайки жадно врата му. Леките стенания, изпълващи стаята, ме караха да настръхна. Ръцете му се озоваха на гърдите ми, нежно отдръвайки ме от него.

- Джънгкук, не можем.

- Моля те, Те. Имам нужда от теб.

- Куки, ако започна, няма да мога да спра.

- Това и искам... Дадди.

- Запомни, сам ме предизвика.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
ИМАМ НУЖДА ОТ СВЕТЕНА ВОДА, КРИНДЖВАМ СЕРИОЗНО