Unexpected Friend| VKook [✔]

Нова двойка

Събудих се от слънчевите лъчи, светещи в лицето ми. Обърнах се и видях усмивка, толкова сладка, че нямаше как да не се усмихна и аз.

- Добро утро.

- Добро утро, Те. Как си?

- Щом си тук съм прекрасно - усмихнах се по- широко и се сгуших в него, а той ме прегърна силно. Стояхме в тишина, когато отварянето на вратата ни извади от света, в който бяхме попаднали.

- Добро утро - поздрави мило медицинската сестра и дойде до нас - Виждам, че вече си по- добре Техьонг. Много се радвам. Обаче сега трябва да те прегледам, затова ако може да се разделите само за 5 минутки, ще е супер. После стойте цял ден заедно - засмях се и станах от леглото, но преди да изляза сестрата ме хвана за лакътя. Обърнах се объркано и я погледнах.

- Ъм, помолиха ме да ви предам нещо.

- Какво?

- Ами, момчетата ме помолиха, цитирам: "Кажете му да остави гълъбчето за малко и да дойде при нас, за да говорим с него" - изчервих се, кимнах и излязох преди да са започнали въпросите.

Запътих се към купидоните. Милите, заспали са. Горкият Хоби. Само той самичък се е сгушил на стола, прегърнал пакет чипс. Джимин е седнал в скута на Йонги и спи на рамото му, а Джин се е излегнал на дивана, като главата му е в скута на Намджун. Я виж ти. Снимах ги с телефона и ги събудих. Оставих Джин за накрая, за да го видят всички.

- А, Куки, здравей - каза сънено Джин. Започна да търка очите си, но след секунда, осъзнал къде се намира, бързо се изправи и се огледа панически.

- Добро утро, хьонг. Спокойно, всички видяхме. Нещо да имате да ни казвате? - направих мазен фейс, а Джин ме изгледа притеснено.

- Ъм, не, ааа... Лъжете се, аа, не е то-

- Защо продължаваме да се крием? Няма смисъл - каза Намджун, а Джин се обърна към него.

- Сигурен? - Мони кимна и хвана ръката му като преплете пръстите им.

- С Джин сме заедно от седмица.