Unexpected Friend| VKook [✔]

Йонги

* Гледна точка на Йонги*
Леле, каква буря само, не ми се мисли. Страшно е навън. Добре, че се прибрах навреме. Да ама ми е скучно. Нещо нямам муза последно време и не мога да композирам като хората. Няма да е лошо да поуча малко. Изпитите ни са след месец, а с Джин не сме пипнали учебник. Накъдето сме се запътили трябва бая да се потрудим. Тъкмо сядах да уча, когато телефона ми звънна. Вдигнах без да поглеждам кой е.

YG: Ало?
J: Йонги, имаш кола, нали?
YG: Да, здравей и на теб.
J: Не ми е до сарказъм, да или не?
YG: Уоу, успокой нервите. Пак ли Намджун те е ядосал? И да, имам кола, защо?
J: Ела да ни вземеш и да ни закараш в болницата.
YG: Моля? Нас? Болница? Какво става?
J: Няма време за обяснения. Ела възможно най- бързо, Джънгкук и Джимин излязоха навън. В момента тичат към болницата и ако нещо им се случи няма да си го простя.
YG: Дж-джимин? Е навън?
J: Да, заедно с Джеон. Значи... Ще ги убия, ако времето не го стори преди мен.
YG: Къде сте?
J: *някакъв адрес*
YG: Идвам - казах и затворих.

Не мога да повярвам. Да излязат с Джънгкук навън в това време. А дори и не знам какво се случва. Само се надявам да не е пострадал някой. Дано на Джимин не му се случи нещо. Ако той пострада... Не, няма да го мисля. Взех ключовете за колата и веднага излязох. Понеже живея в центъра, бях на около 5 минути с кола. Но в това време, не знам колко ще ми отнеме.