Unexpected Friend| VKook [✔]

The real reason

- Техьонг? Как така родителите ти?

- Така. Сега ще спреш ли с въпросите?

- Мамка му, Ким Техьонг! Няма да спра. И няма да се откажа от теб. Вече никога няма да те пусна. Разбра ли ме? - погледнах го в очите. Не, не в очите, а вътре в тях. В душата му. И тя е разбита из основи.

Стояхме така, без представа за времето, без да ни пука, че не сме сами в стаята.

Тогава я видях. Една, едничка. Кристална. Спусна се по бузата му. Дойде ми наум. Може би трябва да пробвам нещо друго.

С бързи крачки застанах пред него, придърпах го по- близо до мен и ни допрях челата. През цялото време не отделихме поглед. Нямаше как.
Но... Ни се наложи. Затворих очи и слях устните ни. Не настоявах. Просто лека, изпълнена с всякакви чувства. Всичко, което сме изпитали. Страх, ревност, болка... И любов.

Отделих се леко и пак сключих погледите ни.

- Моля те - прошепнах - Кажи ми Техьонг. Не ме лишавай от това. Не ме лишавай от любовта ти. Искам те. Повече от всичко на света. И ще го повтарям колкото е нужно. Обичам те. Обичам те. Обичам те~

- И аз те обичам. Но ти не разбираш. Те ме заплашиха, Куки. Казаха ми, че ако не спра чувствата си, ще те убият. Искат да се оженя за Парк Джи Йон. Предполагам я познаваш. Заплашиха ме, че ако не го направя, то тогава не заслужавам да бъда щастлив. Затова и не се появиха. Отрекоха се от мен.

- Те? Защо са се отрекли от теб? И защо са направили всичко това?

- Защото са хомофоби.

~~~~~~~~~~~~~
ТУК СЪМ. ЗАВЪРНАХ СЕ! И С3 ГОРДЕЯ С ТОВА, КОЕТО НАПИСАХ 😱😱😱