Unexpected Friend| VKook [✔]

Обичам те

* Гледна точка на Йонги *
Седмицата изтича... Днес. Стиснах малката му ръчичка и заплаках. Само той може да ме накара да показвам толкова емоции. Това момче е вълшебно. Развали стените, които градя около себе си с години, само за 3 месеца. Определено ми е влезнал под кожата.

- Джимини... Как успя? Как успя да пречупиш стените? Защо точно ти? Как така никой досега не успяваше? Знаеш ли, първият път когато те видях, буквално се задавих с водата, която пих. Хах, помня изражението на Хосок. Такава мазна усмивка и Мони не може да изкара - засмях се. Станах, седнах на леглото и го прегърнах. Ухото ми беше точно на сърцето му. Ударите бяха толкова успокояващи. Зарови глава в гърдите му и продължих да говоря - Не мога да повярвам колко добър човек си, Джимини. Излезе в тази буря, само и само за да разбереш дали най- добрият ти приятел е жив. Рискува живота, помагайки на другият ти най- добър приятел да стигне до болницата. Не, грешно се изразих. Не са ти приятели. Те са ти братя. И ти би направил всичко за тях. Знаеш ли, когато преди седмица ми каза онези неща, все се надявах да грешиш. Даже и затова направих сделката. Но, мога да кажа и че не съжалявам изобщо. Е, само, че не успях да те целуна пак. В този момент, Джимини, когато устните ми срещнаха твоите, беше най- прекрасният момент в живота ми. Всичко беше перфектно. Увереността ти, сладката усмивка, когато ти предложих, загрижеността, самият ти. Не мисля, че някога ще мога да забравя този момент. И не защото всичко беше перфектно. А защото осъзнах нещо. Колко много те обичам, Парк Джимин - заплаках вече с глас. Затегнах захвата си около него и зарових още повече глава в гърдите му. Но, изведнъж усетих как нещо се затяга около мен. Тогава чух отново онзи шепот.

- И аз те обичам, Мин Йонги~