Unexpected Friend| VKook [✔]

Here

Мина седмица, а от Техьонг няма и следа. След разговора с чичо говорих с майка, която ми каза абсолютно същите неща.
Обясних и на момчетата какво се случва.
Сега единственото, което можем да направим, е да чакаме.

*още една седмица по- късно*
* Гледна точка на Куки*

Седях на леглото и гледах стената. Дотам го бях докарал вече. Почти не ям, пия единствено алкохол, заради което вече 3 пъти ходех в болница. Майка ми не ми говори, момчетата също. Пак се върнах в онова състояние. Но, за разлика от тогава, сега знам, че ще се върнеш. Но, любов, моля те, нека е преди съвсем да загубя разума си.

- Върни се, моля те.

Чух отваряне на врата.

- Тук съм.