Jung So Min

622 93 6
                                    

Чаках пред училище. Скоро последния звънец за часа би, както и за училище. Лятна ваканция! Щастливи хора навсякъде, най- накрая свободни от този ад, макар и само за 2 месеца.

Видях приближаващите се фигури на приятелите ми. Усмихнах им се и ги прегърнах.

- Хлапе, липсваше ми тази усмивка - каза Йонги.

- И на мен, хьонг. Хайде, да тръгваме.

След половин час смях и лигавене стигнахме. Веднага се насочих към стаята му, нетърпелив да го видя.
Отворих вратата, но там видях единствено празно легло и притеснено оглеждащ се доктор. Защо ми е толкова познат? Не, няма значение. Въобразявам си.

- Какво става тук? Къде е Техьонг?

- А-аз, не знам какво стана. Родителите му дойдоха и искаха да го вземат. Той отказваше, но му казаха нещо и той се съгласи. Казаха, че ще го върнат след час. Но вече липсва от три.

- КАК СТЕ МОГЛИ ДА ГО ПУСНЕТЕ?

- Родители са му. Дори и да знам какви са нямам право да го задържа.

- ДА БЕШЕ ИЗЛЪГАЛ!

- Аз съм честен човек.

- КАК МОЖА? ЗНАЕШ ЛИ КАКВО МОЖЕ ДА СТАНЕ СЕГА? ИМАШ ЛИ ПРЕДСТАВА, СО МИН? - Какво?

Unexpected Friend| VKook [✔]Where stories live. Discover now