Unexpected Friend| VKook [✔]

Успех

*Седмица по- късно*
* Гледна точка на Куки *

Страх. Депресия. Болка. И училище. Повтарящи се действия. Не общувам с никой. Не гледам никой. Не забелязвам никой. Всичко ми е черно.

Учители, притесняващи се за психическото ми здраве. "Приятели", притесняващи се за нещата, които си причинявам. Майка ми, която дори не знае какво преживявам.
Знаех, че не мога да живея без теб. Но не знаех, че няма живот без теб.

Годината приключва. Днес са изпитите на Йонги и Джин. Ще мина да им пожелая успех. Поне нека те имат някакъв успешен живот.

Влязох в стаята на класа им. Бяха им отменили часовете, за да могат да се съсредоточат. Погледи се впериха в мен, но аз бях фокусиран върху друго. Отидох до чина им. Гледаха ме изненадано, но не посмях да направя очен контакт. Страхувам се, че ще видят прекалено много. Затова скрих глава още повече в черната качулка и с дрезгав, пресипнал, измъчен глас проговорих.

- Джин и Йонги хьонг, исках само да ви пожелая успех. Знам, че ще се справите. Вярвам във вас така, както вие вярвахте в мен. Късмет - обърнах се и излязох от стаята, но преди да я затворя, чух шепот.

- Благодаря, донгсенг~