Unexpected Friend| VKook [✔]

Не е тя, а той

* 1 седмица по- късно*
* Гледна точка на Куки*

Времето тече, а ние сме доникъде. Остава по- малко от месец и половина до кастингите. На всичкото отгоре Джин и Йонги ще завършват. Аз мисля, че ще е по- добре ако се съсредоточат върху изпитите, ама не. В последния момент Намджун реши, че песента на звучи добре и започна да я обработва. Хоби пък съвсем се отказа от Джин и Намджун и започна да променя хореографията, заедно с помощта на Джимин. Изобщо, само проблеми.

След инцидента с Техьонг не съм говорил с него. Той направи няколко опита, но аз го игнорирах. Защо се самонаранявам така? Защо не мога да бъда щастлив? Защото той не иска аз да бъда щастлив. Колкото и ужасно да звучи, аз съм зависим от него. Ако той е щастлив и аз съм също. Но защо не бях щастлив когато го видях с Джимин? Защото исках аз да съм Джимин. Може би не заслужавам щастие. Сигурно съм сгрешил, направил съм грях, и сега страдам заради това.

- ....Кук..... ДЖЪНГКУК??

- А, да?

- Къде се забля, отново - попита Джин. Огледах се и видях, че всички ме гледат притеснено. Дори и Техьонг. Аа, пак за него мисля. Край, реших го. Отказвам се. Ще се опитам да намразя Те- .... Джънгкук, мамка му, какво ти става? Последните седмици си ужасно разсеян, не внимаваш, разбрах и че оценките ти спадат. Какво се случва с теб? Заради групата ли е?

- Моля, не, аз-

- Хах, Джин, нищо не разбираш - каза Йонги, като се усмихваше някак мазно - Не е заради групата.

- А какво е тогава, Шуга? - попита Хоби.

- Ама вие наистина сте много бавни. Просто нашето макне е влюбено - Чакай, я пак? Аз.. влюбен? Знаех, че харесвам Техьонг, но влюбен? До там ли го докарах? - Така ли е, Куки? - всички ме гледаха любопитно. Мисля, че е време да си призная. Пред тях и най- вече пред себе си.

- Ами, да, вярно е.

- Оой, нашето макне пораства - каза Джимин като имитира сълзички и разтвори ръце за гуш (😂). Засмях се на тази негова реакция, а после отвърнах на прегръдката му. Всички, без Техьонг, ме поздравиха.

- Е, коя е щастливката? - попита Намджун. Охх, следва трудната част.

- Ами - тъкмо щях да кажа, когато видях как Те излиза бързо, без да каже нищо. Всички се обърнаха и единственото, което видяха, беше как вратата се затръшва силно. Защо излезе така? Пак мисля за него, трябва да спра.

- Какво стана? - попита Джимин.

- Не знам, омръзна ми, иди го виж ако искаш, аз се отказвам - каза Джин.

- Добре, отивам, не ни чакайте - каза Чим и излезе.

- Ок. Та, Куки, какво казваше?

- Даа, относно това. Ъмм - беше ми трудно. Не се замислих, ако се отвратят. Ако ме оставят. Само това ми трябва сега. Неусетно започнах да треперя.

- Куки, добре ли си?

- А-аз..

- Успокой се, какво ти стана? Ако не искаш, не ни казвай коя е - трябва да кажа. Поне веднъж в живота си да се държа като мъж.

- Там е въпросът.

- Тоест - поех си дълбоко въздух.

- Не е тя.... А той.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Скучно, знам, миан. Но поне е дълга, нали😂 Съжалявам за грешки и до утре, бисквитки😘💖