Unexpected Friend| VKook [✔]

Слабост си ми

* Гледна точка на Куки *
Минаха две седмици откакто стана всичко. Доста неща се случиха. Джимин го изписаха, а с Йонги се събраха. Не го очаквах. С Чим говорихме доста и разбрах всичко, без причината. "Това е нещо, което той трябва да ти каже" ми каза Чим. Объркан съм. След като Джин разбра за състоянието на Техьонг, изпадна в депресия. Намджун е до него. Само и единствено него допуска до себе си в момента. Когато Хоби разбра за всичко се ядоса много, че не сме го извикали за помощ и спря да контактува с нас. Общо взето се разделихме. Толкова години заедно се разпаднаха за по малко от две седмици. Разбирам ги донякъде, но не мога да схвана защо не идват на посещения? Не ги интересува ли? Не знам вече...

Влязох в стаята му и седнах на стола. Това ежедневие се повтаря всеки ден. Ставам в 6, отивам на училище, като свършат часовете идвам тук и се прибирам в 00. Изглеждам толкова отчаяно... Хванах ръката му и започнах да му говоря, както правя винаги.

- Хей. Как си? Добре си. Аз знам. Доктора ми каза, че откакто започнах да ти говоря, състоянието ти се подобри. Много се радвам да го чуя. Но знаеш ли, аз не съм добре. Знаеш какво се случва. Всички съжалителни погледи, игнора от Джимин, разпадането ни... Състоянието ти.. Всичко това ми е в повече, разбираш ли? Но търпя. Защото заслужавам наказание. През онзи ден не преставах да си задавам въпроса "С какво го заслужих". Отговора е прост. За да страдам. За това, че бях егоист. Никога не се интересувах от чувствата на другите. Чудиш се как страдам, нали? Понеже съдбата е тъпа кучка (съжалявам за израза) и знае всичко за мен, тя реши да използва най- големите ми слабости. И да ги превърне в кошмар. А именно ти. Най- голямата ми слабост. Пострада най- много заради мен. Нещо, което няма да си простя...

~~~~~~~~~~~~~~~
BigHit и Bangtan, само това ще кажа.... Мисля, че е достатъчно xD