Unexpected Friend| VKook [✔]

Още един грях

Събудих се преди алармата. Нормално е. Вчера заспах късно, защото майка ми искаше да говорим. "Спри с тези посещения", казваше тя, "Той е в кома. Няма да се събуди скоро". Дали не е права? Но, дори и след 20 години да е, аз ще съм до него. Все пак, той би направил същото. Звукът на алармата ме върна в реалността. Интересно, днес колко часа сън ми се събират? 4? Повече от обикновено.

Станах с 300 зора от леглото и се облякох. Взех си раницата, обух се, сложих си слушалките и излязох. Часовете ни започват чак след час и половина, затова ще отида до едно място.

Скоро бях там. Седнах на беседката и огледах пейзажа около мен. Понеже вече беше пролет, цветята бяха цъфнали, а лекият полъх минавайки през клоните на едно розово дръвче, създаваше    невероятен танц от падналите венчелистчета във въздуха. Слънчевите лъчи си проправяха път през дърветата. Всичко беше толкова вълшебно. Преместих се на тревата и се облегнах на беседката зад мен. Поех дълбоко въздух и затворих очи.

Пред мен се появи той. Красив както винаги. Тъжен както никога досега. Застана точно пред мен и ме погледна в очите. Тогава онзи спомен, толкова грешен, но и толкова жадуван. Когато всичко, което някога съм искал, се случи. Когато за миг, само малък, кратък миг, аз се почувствах обичан от него. Грях. Още един. Позволих си много. Отворих очи бързо. Няколко самотни сълзи се стекоха по бузите ми. Избърсах ги и погледнах часа. 20 минути. Станах, изтупах се и тръгнах към училище.

~~~~~~~~~~~~~~
Посвещавам тази глава на StefanyPetrova6, обичам си те зайо 💕💕🐰