Unexpected Friend| VKook [✔]

Try

Стана ми малко странно първоначално, но секунди по- късно огромна усмивка изгря на лицето ми. Прегърнах ги, след това и другите. Докато говорихме сестрата дойде.

- Как е той? - попитах я.

- Много добре. Чак се учудвам колко бързо се възстановява. В момента му няма нищо друго освен лек стрес. Има нещо, което го мъчи, момчета. Разпитах, защото предположих, че не сте - тя ме погледна, а аз й кимнах - Няма амнезия, помни всичко до последната подробност. И от това, което ми разказа, смея да твърдя, че наистина е опит за самоубийство. Преди да дойда за преглед се обадих на родителите му, но те отказват да го видят. Оставям на вас да разберете какво се случва. Засега с госпожа Джеон и доктор Ким ще държим полицията настрана. Можете да отидете да го видите, но пак предупреждавам, бъдете внимателни. Разказах му каквото знам, за да може да си подреди мислите. Успех - жената се усмихна и се обърна да тръгва, но я спрях.

- Благодаря Ви много за всичко. Така или иначе ще се засичаме често, нека поне се запознаем. Моето име е Джеон Джънгкук, а това са най- близките ми приятели Ким Намджун, Ким Сеокджин, Мин Йонги, Джънг Хосок и Парк Джимин - всички се усмихнаха и й се поклонихме. Тя се засмя.

- Приятно ми е, момчета. Ще ви говоря на Ти в такъв случай. Моето име е Парк Джи Йон. Значи госпожа Джеон е твоя майка, Куки?

- Да, тя е.

- Е, това обяснява някои работи. Както и да е, отидете да го видите, а по- късно с доктор Ким ще го прегледаме отново - Джи се поклони и тръгна по коридора, а ние към стаята на Те. Влязохме при него. Много се зарадва да види всички.

- Е, Техьонг, как си?

- Добре съм, след като и вие сте.

- Хубаво, че се събуди. Всички много бяхме притеснени, особено Кукито - изтърси Хоби и ме изгледа мазно. Изчервих се и наведох глава. Само да ми падне.

- Как така, какво имаш предвид? - попита напълно логично Техьонг, а аз вече замислях дали да скоча през прозореца или първо да хвърля Хобита.

- Сам ще разбереш. Само внимавай какво правиш, че предния път едвам го спрях от самоубийство - очите ми се разшириха. Гледах в една точка, а Техьонг се обърна към мен стреснато.

- Значи все пак е вярно. Наистина си опитал да се самоубиеш.

~~~~~~~~~~~~~~
Moment of silence to appreciate my ability to invent names :')