Unexpected Friend| VKook [✔]

Сами

Станахме и веднага отидохме до прозореца. Все още валеше, но можеше да се ходи, макар че щеше да ни е трудно. Обещахме на омма, но трябва да отидем. С Чим си взехме нещата и излязохме. Заключих. До болницата може да стигнем за 40 минути пеша, но в това време ще се удавим. Джимин звънна за такси.

- Ало? Да. От улица "Сеул" до централната болница. Как така? Никъде? Да, добре, все тая, чао. Куки?

- Да?

- Такситата не работят. Трябва някакъв друг начин.

- Но- Добре виж, пеша можем да стигнем, но трябва да бягаме без да спираме. Дъжда се увеличава. Другия начин е да вземем колелета, но в това време само ще се забавим - изведнъж телефонът на Чим звънна. Той вдигна.

- Ало? Да. Да, наистина. Отиваме. Не можем с такси. Е, какво друго де, хьонг? Пеша ще се забавим много. Имаш джип. Не, не е намек да ни вземеш, само малко. Добре, пред къщата на Куки сме. Да, на Куки. Спах у тях. Не такова бе, перверзник. Ужасен си. Айде идвайте. Чао.

- Какво стана?

- Знаеш го Намджун хьонг, фантазира си както винаги.

Изчакахме още малко и след около 30 минути дойде хьонг с джипа. В колата бяха той и Джин хьонг. Качихме се и потеглихме.

- Някой знае ли какво се е случило?

- Омма ми се обади да ми каже. Имало е катастрофа и той е бил от пострадалите.

- Как е той?

- Не знам, не иска да ни каже. Притеснявам се и то много - каза Джимин, като се опита да сдържи сълзите си. 

- И ние. Спокойно, всичко ще е наред.

Бяхме на около 10 минути от болницата, когато колата започна да издава странни звуци. Дъжда се беше усилил, а вятъра можеше да те отнесе.

- Хьонг?

- Хм?

- И ти го чуваш. Какво става?

- Не знам, но да запазим спокойствие. Всичко ще е на- в този момент колата спря- ред. Добре, чакайте - той пробва пак да запали, но не стана. Отново и отново, но не запалваше.

- Намджун, остави. Няма да стане.

- И какво ще правим? Трябва да стигнем до болницата.

- Аз откъде да зна- спрях да слушам и се обърнах към Джимин. Говорих му тихо, за да не ни чуят.

- Какво ще правим?

- Куки, трябва да отидем. Без значение как и в какво състояние. Не можем да го оставим сам.

- Знам. Остава малко до болницата. Мисля, че ще успеем - той кимна с глава и се обърна към момчетата пред нас.

-....и да съм казал, че ти си виновен?

- Хьонг. Джин хьонг!

- А, да? Извинявайте момчета. Какво има? - Чим ме погледна и ме хвана за ръкава.

- Пазете се - каза и ме издърпа. Отвори вратата на джипа и ме извади. Започна да бяга напред, а аз след него. Чувах виковете от колата, но вече беше твърде късно. Огледах се за последно и затичах напред, колкото сили ме държат.