Unexpected Friend| VKook [✔]

Спомени

След това се озовахме в болницата. Чим го заведоха в операционната, а нас ни помолиха да изчакаме, за да ни прегледат. Седнах и веднага станах. Джин ме погледна странно.
- Хей, Куки, какво има? - игнорирах го и веднага изтичах до рецепцията (знам, че не се нарича така, но нямам време да проверя, така ме надявам се ме разбрахте). Жената ме погледна. Измъчена усмивка се прокрадна по лицето й, но все пак с мил тон ме попита.
- Какво ще желаете, господине?
- Ким Техьонг.
- Оу, ами... Роднина ли сте му, или?
- Приятел. Най- добър приятел. Брат. Както искате го наречете, просто ми кажете къде е, моля ви - сигурен съм, че забеляза как треперя.
- Добре, но само вие. Виждам колко специален човек е за вас - каза и ми се усмихна искрено - 4 етаж, стая 2231.
- Благодаря ви - поклоних се и се затичах. Нямаше време за асансьор, затова се качих по стълбите.
- Стая 2229, 2230.... 2231 - застанах пред стаята. Треперех, целия. Стоях и гледах номера на вратата. Точно посегнах към дръжката, когато чух стъпки по коридора. Един лекар излезе от съседната стая. Веднага го настигнах.
- Господине?
- А, момчето ми, какво правиш тук? Това е забранен етаж.
- Моля ви, кажете ми какво е станало с момчето в тази стая - посочих я и го погледнах. Той проследи ръката ми и очите му като че ли се разшириха леко. Усещах как краката няма да ме издържат още дълго. Свалих ръката, а той ме погледна. Съжаление и мъка. Това се четеше в очите му. Вече видимо затреперих целият. Доктора ме хвана под ръка и ме сложи да седна, а той се настани до мен.
- Виж, нямам право да казвам ако не сте от семейството. Съжалявам момчето ми. Наистина бих искал да ти кажа, но такъв е закона.
- В-вие не разбирате. Аз израстнах с него. Знам повече неща за него отколкото той самият. С него бях когато падна от колело и си счупи ръката. Пишех домашните му. Д него бях когато за първи път заговори момиче. Стоях отстрани и му се смеех. С него бях когато баба му почина. Само аз знам колко трудно му беше и колко ценен човек бе тя за него. Само аз бях там когато плачеше и само аз съм го виждал в такова състояние. Само аз знам колко мил, грижовен и обичлив е всъщност. Как зад твърдата обвивка на идиот, се крие най- топлото същество на тази планета... Моля ви.. - неусетно съм заплакал.
- Добре.... Слушай...