тḙ✘т Պḙ

2

~На сутринта~

Найонг тъкмо се събуди, минута преди алармата и стана от леглото лениво. Оправи се набързо в банята и след това се облече по обичайния си стил, включващ едни обикновени дънки и блуза.

Взе си раницата и телефона, като излезе от стаята си, слезе долу и без да се спира, направо излезе от къщата като се сблъска в Чонгкук, който чакаше отпред.

- Ау.. не знаех, че обичаш да ходиш на училище, много бързаш. - усмихна се той и я хвана за рамене, така че да не падне, а На се стресна от него.

- А ти какво правиш тук? - погледна го и се отдели.

- Не е ли очевидно? Чакам те, за да вървим на училище.

- Никъде няма да ходя с теб, разкарай се.

- Ау.. сладка недей с лошо.

- Защо? Както искам мога да се държа с който поискам. - тросна се леко тя и тръгна напред.

- Но не можеш с мен и мини Куки. - Кук тръгна след нея все още ухилен, а момичето се обърна към него. - Оп... още го пазиш. - той ѝ подаде малкото плюшено бяло мече ключодържател, който бе изпаднал от ръката ѝ след като се блъсна в него. - Искаш ли си го? Или и на него ще му говориш така?

- Да, искам си го. - каза На и понечи да го вземе, но той си вдигна ръката нагоре.

- Хайде стигни го и ще си го получиш. - засмя се.

- Стига Чонгкук, дай ми го, ти трябва да си имаш свое. - чернокоската започна да подскача в опит да си го вземе, който все оставаше неуспешен.

- Все още си седиш ниска. - поклати глава той и ѝ го даде. - Тръгваме ли?

- А ти си все още същия прозорец. - На каза намръщено и си го взе като тръгна. - Имам ли избор?

- Не и благодаря, старая се, каквото и да значи това. - усмихна се и тръгна след нея.

След време в мълчание бяха стигнали училището и се разделиха между етажите, точно когато Чонгкук искаше да каже нещо на Найонг, но тя изобщо не го отрази и си тръгна по пътя. Накрая Чон продължи само с въздишка.

След като и двамата си влезнаха по стаите, седнаха по местата си и чакаха само часът да започне.

~След 20 минути~

Ким се бе облегнала на чина, стоейки със затворени очи и едва ли не заспиваше в него. Като знае нещата, изобщо не ѝ е забавно.. Тъкмо наистина да се онесе в сън, телефона ѝ извибрира в джоба и тя го изкара.

Chat

j.jungkook:
Какво си правиш?

k.nayoung:
Нали ти казах да не ми пишеш

j.jungkook:
А кога аз съм те слушал? ٩ʕ◕౪◕ʔو

k.nayoung:
Разкарай се в час съм

j.jungkook:
А не думай аз мислех, че обикаляш навън ヽ( 'ω' )ﾉ

k.nayoung:
Мразя ти сарказма

j.jungkook:
Да, да и аз те обичам, та.. хайде да излезем

k.nayoung:
Няма да излизам с теб

j.jungkook:
Хайдеее петък е няма какво да правиш, в което съм сигурен и може направо сега да излезем, ще пропуснем часовете

k.nayoung:
От къде знаеш че няма какво да правя? И защо да ги пропускам? Аз обичам да седя в даскало （∵）？

j.jungkook:
Както знам всичко за теб, знам че сега седиш унило и се чудиш защо си тук, познах нали? (･ิω･ิ)ノ А и не обичаш да излизаш кой знае колко и предпочиташ да си във вас

k.nayoung:
Хубаво и какво?

j.jungkook:
И ти обичаш да пропускаш часовете, така че това не ти е проблем и сега не ти пречи да излезеш

k.nayoung:
Окей и като излезем какво ще правим само да попитам?

j.jungkook:
Ммм.. не знам. Ще се разходим в парка ще си по приказваме малко и така. Съгласна?

k.nayoung:
Хубаво, но след като свърши часа

j.jungkook:
Най-сетне и ок ай до след ъм.. 10 минути (๑'ᴗ')ゞ или 15. В кой час си?

k.nayoung:
Биология

Seen