тḙ✘т Պḙ

13

~След една седмица~

Ким седеше облегната на чина си, който се намираше най в края на стаята и се чудеше какво да прави.

– Не лигави чина, все пак тъкмо си намерих място да седна. – засмя се новодошлата и се опита да види лицето на полу-умрялото момиче на чина. – Май не ти е добре?

– Какво? – На си надигна главата и погледна другото момиче.

– Здравей, мога ли да седна до теб или ще продължаваш да лигавиш чина?

– Ти коя си?

– Новата в класа ти, толкова ли е странно? – засмя се тя.

– Ам.. не.. аз просто питам и да, може да седнеш и аз не лигавя чина. – чернокоската я погледна странно и се изправи.

– Само малко. – момичето се засмя и седна. – Нещо не си на кеф? Кой ти уби живота?

– Това, че не съм на кеф е вярно, но няма да ти кажа защо.

– Хооо... но защо?

– Та аз и името не ти знам, а очакваш да ти бърборя за мен. – На се засмя.

– Йеее засмя се, боже, боже. – сивокосата поклати глава усмихнато. – Аз съм Шин Лийонг, на кратко става и Ли, пък ако искаш и Шини става. Все едно, а ти си?

– Окей, аз съм Ким Найонг, може да ми казваш На или Нана, не знам, както прецениш.

– Ооо Нана банана. – Ли се засмя силно като плясна с ръце.

– А не така, това пък какво трябва да е? – На също се засмя с нея.

– Не знам, това ми хрумна изведнъж. – другото момиче пак се засмя. – И вече си обвързана с мен, ще си ми приятелка, щеш не щеш, това е.

– Ам... добре. Забавна си, това е хубаво.

– О благодаря, стопли ми сърцето. – Шин се ухили и се подпря с лакът на чина. – И така, от кога учиш тук.

– Години, защо?

– Значи познаваш учениците тук?

– Повече от колкото искам. – На въздъхна тихо и погледна в страни.

– Ето защо не си на кеф.

– Защо?

– Нека да предположа само малко. – Ли се прокашля леко и седна по удобно. – Така, ти си забавна, мила и доста чуствителна като гледам, лесно ти се сменят настроенията и сега не си на кеф сигурно заради момче, предполагам приятел и то доста добър. Скарали сте се и не си говорите, може би сте се скарали заради нещо свързано с двама ви. Ти го харесваш, но той не знае и си принудена да го криеш, за сметка на това, той се държи сякаш няма нищо? Познах ли?

– Къде си била през живота ми? – Ким седеше с отворена уста и я гледаше.

– Ммм... в Пусан. Преди месец се преместих. И така.. това ли е? Очакваш нещо да стане, но той нищо не прави, а теб те е страх да направиш първата крачка? Права ли съм?

– Стани ми сестра. – Найонг още повече отвори уста и вече ѝ се насълзиха очите.

– О... недей, недей. – Лийонг я прегърна през рамо. – Ще съм ти, но без плакане, да не съм те видяла.

– Как така от нищото разбра всичко?

– Предполагам, на това ми приличаш, а и преди малко пред тази стая видях един сладур, облегнал се на стената и гледаше вратата, сякаш се чудеше дали да влезе или не, изглеждаше като теб сега, в някакво отчаяно състояние и да.. като те видях и малко завързах нещата.

– Как изглеждаше момчето?

– Ммм... сладък, хубаво тяло, доста стегнато, висок с кафява коса...

– И тъмни маслинени очи.. – На довърши и се облегна на ръцете си.

– Да... какво е станало?

– Това е Чонгкук, най-добрият ми приятел, който адски много харесвам, още от ъм... от както бях на 15 години.

– Уха... цели три години, доста си е, наистина.

– Ох.. да, но нищо няма да стане. Той си хвана гадже, ревнувах, но нищо. Замина за Пусан за година след това и аз през това време си хванах гадже, но за няколко месеца и се разделих с него, после той се върна и сега очаква, че всичко е наред, но не е...

– Разбирам... но ако се стегнеш, ще покажеш че си силна и че не може да те мачкат. Покажи му, че и ти можеш някой неща, накарай го и той да ревнува и...

– Има една подробност... той не ме харесва...

– Не мисля така, но наистина направи така, а сега да мълчим, защото сме били почнали и оная по математика ни гледа... – Ли се засмя тихичко, както и На с нея и двете млъкнаха.