тḙ✘т Պḙ

20

~След три дни~

Ким седеше в стаята си и гледаше телефона си, чакаше да се чуе някакъв звън от него или вибрация, но нищо... вече се притесняваше.

Последните дни постоянно се опитваше да се свърже с Чонгкук, но не ставаше.. това бяха жалки опити.

Накрая се чу един звън, силен и ясен, но написаното име на екрана, изобщо не задоволи желанието на момичето.

Chat

k_taehyung: Хей На

k.nayuong:
Хей

k_taehyung:
Излиза ли ти се?

k.nayuong:
Не.. съжалявам..

k_taehyung:
Няма проблем, а да не би да си с Чонгкук?

k.nayuong:
Не, аз не знам къде е..

k.nayuong:
Ам... Техьонг, да си се чувал с него?

k_taehyung:
Всъщност.. не.. две седмици не съм го виждал, мислех че е болен или с теб се мотае някъде, пък може и да е с Джимин, но явно не.. е добре, чао

k.nayuong:
Добре, мерси и чао

Накрая тя си остави телефона, но след секунда от него пак се чу мелодия и реши че Чон я търси, но отново не бе той.. затова го остави да си звъни.

След минута той спря, но на негово място се замени мелодията за съобщения. На взе устройството отново в ръце и се зачете, като гледаше новото си съобщение.

Chat

j.sdb_: Ей^^

k.nayoung:
Ам... здравей?

j.sdb_:
Здравей, как си?

k.nayoung:
Мисля, че не трябва да отговорям на човек, който не познавам

j.sdb_:
Е.. аз не съм искал да ми казваш целия си живот -.- просто те питам "как си"

k.nayoung:
Ох боже, добре, добре...

k.nayoung:
И съм ок, ти?

j.sdb_:
Страхотно! Какво си правиш?

k.nayoung:
Мия чинии, сега чао

j.sdb_:
Чакай защо?

Seen

j.sdb_:
Хъм... нещо не си на кеф и разбирам.. но ще ти пиша пак слади^^

Seen

– Достъчни са ми проблемите тук, а сега се и появи някакъв си там.. – Найонг въздъхна сухо и се плюсна на леглото си, но баща ѝ прекъсна малката почивка, която тя тъкмо получи.

– На, искам да се оправиш за тази вечер, ще излизаме.

– Къде? – тя се надигна леко.

– Отиваме на ресторант, ще те запозная с някой.

– Нужно ли е?

– Да! И искам да се облечеш хубаво, моля те.

– Ох.. добре тате, сега излизай.

– Добре миличка, след няколко часа да си готова.

– Добре. – На се усмихна насила, както и баща ѝ, след това той излезе и тя отново остана сама в стаята.