тḙ✘т Պḙ

30

~След седмица и три дни~

– Как си минава времето, нали? – Ки попита момичето до себе си, докато гледаше пътя напред.

– Да, благодаря, че ще ме закараш до Пусан.

– Моля, не се притеснявай. Тези дни съм напълно свободен и мога после да те закарам.

– Добре, благодаря. – На се усмихна леко и гледаше пътя.

– Между другото, фамилията му беше Чон, нали?

– Да.

– Добре, знам няколко семейства с тази фамилия в моя квартал и направо натам ще карам.

– Добре Ки, карай на където мислиш, че ще е правилно.

– Добреммм.. – той се усмихна и понеже пътуваха от почти два часа, най-накрая спря колата пред една къща.

Двамата слезнаха и отидоха пред вратата, потропаха... но никой не отвори. След това минаха на следващата къща в което живееше още едно семейство Чон, но след като и там нямаха късмет, повтаряха същото действие с няколко къщи в района.

Накрая мина час само в търсене и разпитване. Докато една възрастна жена не чу за детето на някое семейство Чон, с името Чонгкук.

– Хей деца. – жената леко се извика със своя изтощен глас и повика Ким с ръка до нея.

– Да?

– Търсите семейство Чон, нали така?

– Да, но аз търся сина им, койт...

– Знам, Чонгкук се казва. – тя си поклати главата и хвана ръката на момичето. – Мило дете, виждам че си измъчена, нека да помогна.

– Наистина? Боже, много ще съм ви благодарна.

– Да мила. Слушай сега, в края на улицата има една червеникава къща, там живее това момче Чонгкук, там може да го намериш.

– Много благодаря. – На се усмихна и просто целуна ръката на възрастната дама, след това с Ки тръгнаха към въпросната къща в края на улицата.

– Жената може да ни лъже.

– Няма значение, все пак искам да проверя, а и мисле че не ни.

От по-големия не се чу и думичка след това, защото замълча.

След малко стигнаха червеникавата къща. Пристъпиха на прага и Найонг почука несигурно на вратата, която след минута бе отворена от една млада жена с кестенява коса и широка усмивка на лицето.

– Здравейте. – тя огледа двамата и си спря погледа върху Чой. – Ооо Ки, ти си се върнал.

Ким погледна объркано, но нищо не каза.

– Ами.. аз да... – той кимна леко.

– А това кой е? Да не ти е приятелката?

– А не, тя ми е позната и ами.. познава Чонгкук.. исках да я види... – той се почеса зад врата нервно, след като забеляза ядосания поглед на по-малката.

– Ами Чонгкук ще се прибере след малко, така че ако искате влезте вътре. – младата жена им направи път, а двамата тихо влезнаха. – Може да се качите в стаята му, ти я знаеш Ки, а ти мила нещо да искаш за пиене или хапване? Ки никога не ми отказва, затова не го питам.

– Не, благодаря ви. – На се наведе леко, след което видя накъде тръгва по-големият като го после и след малко се озоваха в стаята на Чонгкук.

– Аз.. много съжалявам за това..

– За кое? За това, че отново ме излъга? За това, че цял ден и няколко седмици ме будалкаш? Не мога да повярвам.. – Ким изцъка ядно с език и прехапа устна.

– Съжалявам...

– Ох.. моля те спри се, не искам да те слушам.

– Поне да ти обясня?

– Не, ще искам обяснение от Чонгкук.

Ки само кимна и замълча настъпвайки от онази гробна тишина.