~На следващия ден~
Chat
j.jungkook:
На, тук ли си?
j.jungkook:
Добре ли си?
j.jungkook:
Вчера защо така ми затвори?
j.jungkook:
Какво ти стана изведнъж?
j.jungkook:
Ехо????
j.jungkook:
Пиши ми когато се появиш... притеснявам се
Но цял ден, Найонг така и не влезе на линия и не видя съобщенията от Чонгкук, който не спираше да си проверява телефона.
~На следващия ден~
Ким лежеше в леглото си, завита през глава. Нито бе станавала от леглото, нито бе излизала от стаята, за да отиде до долу, колкото и да я викаше баща ѝ. Седеше и сякаш умираше...
Чон от своя страна едва бе мигнал и все още седеше на нокти пред телефона, чакайки да му покаже, че има известие или каквото и да е, но нищо. Цял ден и цяла нощ, нищичко. Накрая отново реши да ѝ пише.
Chat
j.jungkook:
На????? Цял ден не се появи??? Какво става?????
j.jungkook:
Ехоооо?????
j.jungkook:
Найонгггггг!!!!!!!
j.jungkook:
Ела тук!!!! Появи се, хайде!!!!
j.jungkook:
Притеснявам се и вече започвам да се ядосвам!!!!! Чуваш ли!!?
YOU ARE READING
тḙ✘т Պḙ
Romancek.nayoung: Честно казано не знам защо се държиш така? Досадно и ме дразниш както винаги j.jungkook: Добре, но поне знаеш че те дразня защото обичам да го правя <3 k.nayoung: Махай го това сърце, сърдя ти се j.jungkook: Утре като се видим, ще ми се о...
