тḙ✘т Պḙ

38

- Значи правило, а?

- Мхм.. - Чонгкук кимна с глава и хвана момичето за ръката.

- Още правила ще създаваш ли?

- Хм.. - момчето се замисли. - Всъщност, да. Първо правило, споделянето, второ правило, никога не спори с мен, знаеш как завършват нашите хубави спорове. - Кук се засмя тихо, а На го гледаше намръщено.

- И ти внимавай, когато спориш с мен, знаеш че съм по-голям инат от теб.

- Ммм... ще видим. - усмивката му се появи на лицето. - Трето правило, изобщо ама изобщо не си помисляй да ходиш с хора, които аз не ги знам или са момчета, ревнувам страшно много и ставам раздразнителен, ако някой пипа или се върти около нещо мое.

- Оха.. добре шефе, ще се постарая. - Ким го изгледа странно, но се подсмихна леко.

- Няма "оха", знам ги аз другите. - по-големия си поклати главата и продължи. - Четвърто правило, едно от най-важните, внимавай какво носиш или правиш около мен, или с мен, защото не се сдържам за нищо.

Тук Найонг помълча малко, докато схване за какво говореше той и накрая кимна леко.

- А така, добро момиче.

- Сега е мой ред. Първо правило, не ми казвай какво да правя. Второ правило, не ми пипай шоколада, когато си у нас. Трето правило, внимавай коя гледаш, за да не се караме и последно... - Нанинцето се замисли. - Последно... може би също за споделянето и ти трябва да ми казваш всичко, както задължаваш мен.

- Дадено. - Чон се усмихна насреща ѝ с неговата си малка усмивка и с този разговор, бяха стигнали дома на момичето. - Днес... предполагам няма да се видим..?

- Днес не, защото Ли иска да се видим, но утре щом ще сме си като преди, значи ще сме заедно по цели часове. - тя го погали по главата и се усмихна весело. - Не се притеснявай за това.

- Добрееее... и щях да забравя, дай си телефона.

- Защо? - На го изгледа странно и си подаде телефона, а той го взе, записвайки си номера набързо.

- Новият ми номер е записан и искам да ми пишеш. С абсолютно същия профил съм, нали името и така.

- Оо.. добрее, благодаря.

- Моля, а сега влизай вътре.

- Мм.. добре. - Ким целуна Чонгкук по устните за кратко и след това с помахване на ръката се прибра в къщата, а той с лека усмивка тръгна пак към тях.

А Б

Нещо ми се губи времето и не качвам редовно.. С Ъ Ж А Л Я В А М    Х О Р А