тḙ✘т Պḙ

16

Четиримата влезнаха в нощния бар до тях. Чуваше се силна музика, носеше се силна миризма на алкохол и цигареният дим се виждаше леко от някой, който пушеше. Забавно...

– Мразя такива места... единственото нещо, което харесвам тук, е това. – На посочи бара и седна като си поръча.

– Знаем.. – отбеляза Джимин и се засмя. – А вие госпожице "падаща по стълбите"?

– Ам... и аз не ги харесвам, освен хубавия бар. – тя отговори весело и застана до приятелката си, като също си поръча.

– Е, интересно... – той каза усмихнато и бавно обръщайки се леко към Чонгкук,  намеквайки му да се включи и след това, също седна на бара. – Само това, а?

– Ами да, повече ме привлича.

– Близначка на На, страхотно...

През това време Кук беше седнал някъде в страни от страната на Ким и пиеше втората си чаша водка.

– Още си ми сърдита? – пита той доближавайки чашата до устните си.

– Мисля, че се подразбира...

– Мина седмица...

– Може да мине и още една, и още една и...

– Спри моля те... – брюнета отпи от алкохола и остави празната чаша на плота.

– Защо?

– Защото не ми харесва...

– И на мен, но какво да се прави? – тя повдигна рамене и си допи питието.

– Спри да се държиш така, може би..?

– И защо?

– За да не сме скарани...? – той я погледна в очите. – От година не съм те виждал и за няколко седмици, ние се скарахме. Не мога вече без да общувам с теб..

– И аз, но прекали, та ти буквално искаше от мен да... – На отмести погледа си на някъде другаде.

– Знам... съжалявам, но ето, застанал съм до теб и ти се извинявам, това не стига ли?

– Не Чонгкук, не стига. – тя си изчака новата чаша и я изпи набързо. – Първо трябваше да помислиш. Сгреши, адски много сгреши.

– Да знам, по дяволите сгреших, разбирам, но не искам да се карам с теб. Точно с теб не искам.

– Не искаш, хм... е браво, но аз искам. – Найонг стана от мястото си, като Ли я погледна усмихнато.

– На къде мила?

– Сладурът ей там, от одеве ме гледа, отивам да се запознаем. – момичето се усмихна и тръгна, докарвайки си объркан поглед от страна на Чон, който се загледа на къде отива тя.

– Ти нещо няма ли да кажеш? – Шин погледна към него и чакаше с повдигната вежда.

– Аз ли?

– Да, ти.

– Нищо не мога да кажа, тя си прави каквото иска, а и не съм ѝ никакъв явно...

– Ли, остави ги, те двамата ще си се оправят. – измрънка Джимин и нагъна поредната чаша.

– Добреееее... – тя се обърна към него.

– А така, гледай мен. – той се усмихна и се приближи към нея.

– Ау... тигре, малко си пиян.

– Не малко, а множко. – Чим се засмя и с Ли започнаха да си подмятат закачки.

През това време Чонгкук още наблюдаваше Ким, която вече спокойно си говореше с новото си другарче.

– Значи Техьонг? – попита тя весело. (Нали някои хора искаха да го включат хаха)

– Точно така, а ти си Найонг, м? По принцип не говориш много с хората от горния клас, какво те подтикна?

– Малко разнообразие? – момичето се засмя. – Лошо ли е?

– О не, даже е страхотно, имам честта да говоря с най-добрата приятелка на Чонгкук, той доста те хвали, била си много добра.

– Така ли...? – На леко наведе глава и погледна към Кук, който моментално се обърна и започна да пие от чашата си. – Еми да си е говорил, прав е, страхотна съм.

– Виждам. – Техьонг се усмихна и двамата започнаха да си говорят, докато не започнаха и закачките, а накрая, излезнаха отвън, за нещо повече, но имаше една подробност....

Чонгкук беше видял всичко и бе адски ядосан