тḙ✘т Պḙ

36

Двамата останаха известно време на мястото, този път седнали на люлките и си разказваха по някоя стара случка от детството. Смяха се и се веселяха само на прекараните мигове заедно.

След време отново тръгнаха към дома на по-големия. Около час и поливна пътуване, те най-накрая бяха стигнали къщата му.

– И така, какво ще правим? – На запита и седна на дивана.

– Мм.. сега може да си довършим нещата от снощи. – Кук се усмихна весело и отиде пред нея, навеждайки сесе. – Целувка..

– Много искаш, не мислиш ли? – момичето се усмихна и го погледна, а Чон се намръщи леко.

– Хайдеее.. искам.

– Не давам.

– Ох Нанинцеее..

– Чонгкук, просто да легнем и да почиваме... моля те..

След като я чу, по-големия кимна с глава, хващайки я през кръста и я вдигна, качвайки се в стаята му и легнаха заедно.

– Веднага се съгласи.

– За теб винаги. Знаеш ли, чувствам се много щастлив.

– И защо така?

– Първо, че ми прости. Второ, че се събрахме и трето, че си моя.

– Сладурско. – На се усмихна весело.

– Мм.. миличка.. късно е, искаш ли да поспим и на сутринта, ще говорим пак?

– Добре.

След това двамата затвориха очи, леко се унесоха в сън, докато ме заспаха дълбоко в прегръдка.

А Б

Отдавна не бях качвала и дори сега.. главата е кратка, съжалявам!!!