тḙ✘т Պḙ

42

- ЧОНГКУК САМО ДА СИ ПОСМЯЛ!

- О да, ще посмея и още как. - момчето се засмя и в следващия момент хвърли приятелката си във водата, без да му мисли, че след това може да е удавен в морето.

За щастие На набързо си запуши поне носа и бързо се показа на повърхността като започна да го пръска с водата.

- Гадина долна, ще те удавя в морето парцал такъв!

- Недей деее.. боли ме сърцето така. - Кук се смееше с глас, а ония двамата до тях бяха лика прилика.

Ей забавен момент. Лято, море и мятане хора във водата. Какво по хубаво от това?

Когато настъпи вечерта обаче беше станало нещо много забавно и хубавичко. Двойките си запалиха огън и седяха около него, говорейки си. Чудеха се какво да правят. Накрая си взеха храна и ядоха.

След около още час двойките се разделиха. Ли и Джимин поеха в друга посока, по-точно казано към дома на по-големия, а На и Чонгкук към дома на момичето. Явно още я държеше сръдливостта и затова искаше да се прибере днес, но някой имаше притеснции за това..

- Ама защо сегааааа? Не искам да си ходиш. Искам те вкъщи.

- Много искаш. Пък и трябва да гледам онзи малкия.

- Тогава ще остана с теб. Ще го гледаме заедно.

- Не е нужно, мога и сама.

- Добре.. защо продължаваш да се държиш така с мен? Какво толкова ти казах сутринта? Лошо ли е, че ревнувам от околните?

Гледната точка на На

Спрях се и го погледнах, след като чух това. Той сериозно ли? Наистина ли не схваща?

- Чонгкук, не се сърдя за нищо свързано с тази ревност. Сърдя с това, че все пак продължи да спориш с мен след кто се разбрахме. Отгоре на всичкото, започна да ми се мазниш.

- Винаги правех така.. после ти минаваше.. И се забавлявахме след това... - той си сведе главата.

Добре, сега аз се чувствам виновна. Защо винаги прави такаааа?? Ох божеее.

Въздъхнах от това и се огледах, понеже вече бяхме до нас. Погледнах пак към него и отворих вратата.

- Влизай, хайде.

Видях само как се усмихна и влезе вътре гордо, а аз го ритнах леко с крака по задника му и също влязох. Точно в коридора видях баща ми и неговата нова жена, както и онзи малкия.

- Нали щях да го гледам? - аз попитах, когато погледнах към баща си, който ме погледна с една такава усмивка.

- Не е нужно, спокойно. Виждам, че не си и сама.. - той погледна към Кук, който помаха нервно с ръка. - Здравей Чонгкук. Гледай колко си пораснал.

- Здравейте господин Ким.

- Вие останете тук, ние ще сме навън тази вечер. Така че, да не си сама, нека да сте заедно.

- Ами добре, благодаря. - кимна в отговор и ги подминах като се качих нагоре към стаята ми, а моето бъзливо гадже веднага ме последва. Какво да го правя? - Така, ще вляза да си взема душ, после може ти да влезеш. Ще се редуване, нали няма проблем?

- Не разбира се. - Кук се огледа и седна на леглото. - Не искаш ли компанийка в банята?

- Ам.. не, благодаря все пак за предложението. - засмях се и влязох като дочух само смеха му.