тḙ✘т Պḙ

25

Chat

j.sdb_: 
Хей На.. как си?

k.nayoung:
Здрасти

j.sdb_: 
Добре ли си?

k.nayoung:
Да, добре съм

j.sdb_: 
Извинявай пак за вчера

k.nayoung:
Нищо не е станало, стига си се извинявал

j.sdb_:
Добре.. иначе как си?

k.nayoung:
Добре съм, сега чао, защото имам работа

j.sdb_:
Супер и добре, после пак ще ти пиша

Seen

На си остави телефона, огледа се наоколо и останови че все още беше в парка. Седеше и се оглеждаше, сякаш чакаше да дойде някой, но никой не се появяваше, всичко бе пусто. Учудващо...

– Чакаш ли някой? – зад нея се чу един много познат глас, но пак не бе този който искаше да чуе.

– Джимин, какво правиш тук?

– Чакам да се видя с един приятел и само минавам на пряко, ти?

– Седя, както се вижда?

– Ам.. виждам, но аз да питам.

– Ясно, ясно.

– Между другото, да знаеш къде е Ли или да сте си писали?

– Бебето не ти отговоря, а?

– Е все още не ми е бебе, така че тихо и да, не ми вдига, не ми пише, не сийнва, нищо и аз естествено се притеснявам. – Парк си поклати главата и погледна момичето. – Какво става?

– Нищо, за Ли не знам какво става, не съм се чувала с нея наистина цяла седмица... – вече и тя се притесни и стана от земята. – Ти кой чакаш?

– Приятел, ти какво ще правиш?

– Отивам до нас или до дома ѝ, за да я видя.

– Добре и после моля те да ми кажеш какво става, много моля.

– Добре, добре, спокойно. – На размята ръка и си тръгна като се насочи към дома на приятелката си.