37

259 33 8
                                    

Сутринта бе дошла, но двамата мързели под завивките не си помръдваха и пръста, за да станат. Слънчевите лъчи дразнеха сетивата им, но те бързо намериха решение, което бе да се завият през глава. Най-лесното и просто нещо. Само че, телефона на момичето позвъня, разваляйки всичко.

- Ох... може ли да вдигнеш? - На измрънка сънено и се сгуши повече в момчето, което с въздишка вдигна, без да поглежда изписаното име на екрана.

- Да? - той се обади с лек дрезгав глас и изчака да получи отговор, но вместо с нормален тон, на него му се извикаха в ухото.

"ЧОНГКУК!? КЪДЕ Е НАЙОНГ!? ВЕДНАГА МИ Я ДАЙ ПРОКЛЕТНИКО" - след като човека от другата страна се извика достатъчно силно, че Кук да махне телефона от ухото си, той подаде уплашено устройството на приятелката си.

- Търсят те..

- Кой? - тя взе телефона. - Ало?

"НАЙОНГ МРЪСНИЦО ТАКАВА! ЗАЩО ЧОНГКУК МИ ВДИГА!?"

- А! Ли не ми викай в ухото! - Ким се изправи в седнало положение. - Защото мен ме мързи да вдигна, затова.

"Госпожичке, ти разбираш ли, че от три дена не съм те виждала наоколо? Нито на училище идваш, нито нищо. Притесних се, а и какво правиш при него мамка му?"

- Да, да, извинявай. Утре и двамата сме на училище, няма да се измъкнем и съжалявам. С него бях тези дни и просто изглаждахме отношенията си и..

"Ооооо... сдобрихте ли се котета? Да не би снощи да сте наваксали с нещо, а?"

- Ли, моля те, внимавай какво говориш, за да не те подхвана и аз с Джимин, ясно?

"А добре, та.. кога си идваш?"

- После ще се прибера. Хайде сега чао.

"Добре, да ми пишеш, за да се видим."

- Добрем.. до после.

"До послееее..." - след това, връзката прекъсна.

- Ох боже това момиче... - На пак си легна назад, а Кук през това време беше стнал и се преобличеше, което накара момичето да го погледне.

- Много е страшна, не знам как си я избра за приятелка. - той се обърна към нея и се усмихна. - Хубав съм, нали?

- А? - по-малката го погледна. - Да, да.. Ли. Ами тя всъщност ме избра и като се опознахме си станахме приятелки, а и е добре, че се имам една. Все пак сме в гимназията и е странно момиче на 18 години да ходи само с момчета. Не че се оплаквам, но ме дразнят нещата, които говорят за мен.

- Какво? Кой говори за теб? 

- О да.. това беше тайна.. е, вече не е. - тя поклати глава и въздъхна леко. - Ами момичетата говорят зад гърба ми, което е разбираемо. Ходя сама, някой път съм с момче и това явно е клюка за тях..

- Обиждали ли са те с нещо?

- Разбира се, доста неща от сорта на "използвачка", "курва"... доста неща, но какво да се прави.

- Защо до сега не си ми казала? Това не е малко На, важно е.

- Как се очаква да ти кажа? Първо те нямаше, след това се появи за малко и пак изчезна.. 

- Съжалявам.. разбирам..

- Няма нищо, просто остави това. Сега ще е добре да се прибера и утре да се видим в училище.. нали? - тя се изправи и се усмихна на среща му.

- Разбира се мила, сега както обичайно ще идвам и ще ходим заедно. - Кук също се усмихна и я прегърна. - Едно правило, от тук на сетно всичко ще си казваме, нали?

- Чак го направи и правило, но добре.

- Да, за да го спазваш. - каза ѝ и след това се отделиха. - Хайде да те карам.

- Добре, добре. 

След като Чонгкук се оправи, двамата излезнаха и тръгнаха към дома на На.

тḙ✘т Պḙ Where stories live. Discover now