33

291 38 14
                                    

Чон продължи да бележи Найонг по врата. Оставяше смучки след всяка своя целувка по кожата ѝ, а тя едва доловимо издаваше звуци или хапеше устна. Хората са казали... любимият може да докара с най-малките ласки човек до лудост.

- Оставяме го за Сеул... - той проговори тихо.

- К-какво?

- Когато се върнем в Сеул ще продължим. 

Кук се изправи и я погледна с лека усмивка, след това я загали нежно с палец по бузата. На само затвори леко очи и се отпусна.

- Понеже не искам сега да ходим по тъмното към другия град, нека да останем и утре сутрин ще потеглим. Съгласна?

- Да, както кажеш.

- Добре, а... На?

- Да? - тя отвори очи и го погледна. 

- Това с Хюнки, какво трябва да е?

- Нищо, абсолютно нищо. Само си писахме и се видяхме един път, а днес беше втори. Исках просто да ме закара до тук, това е.

- Сигурна?

- Напълно, няма нищо.

- Добре, така съм спокоен. - по-големият легна назад с нея на леглото.

- Сега какво?

- Сега... ами.. сега най-накрая ние сме двойка.

- Звучи хубаво..

- Нали. - Кук се усмихна весело.

- Ама няма ли да ме водиш на среща нещо? Така, да ти приемам, нещо, м? - засмя се тя, а след нея и брюнета.

- Ще те водя, щом искаш, а и защо да не? Смисъл... това ще е забавно.

- Така е, а и нали съм романтичка.

- А аз съм най-добрия романтик. - двамата пак се засмяха. - Ама така ееее...

- Добре, добре, щом така казваш. Нека да е така.

- Това ми харесва.

- Кое? 

- Че съм ти гадже. Сега мога да си правя каквото искам, без да се притеснявам от нещо.

- Ти и по принцип не се притесняваш.

- Говоря за това да те целувам, а ти да продължаваш, да ми се червиш на среща или нашите игрички... и също така няма да си измислям глупави оправдания и така нататък.

- Така е... - Ким се усмихна леко, скришом от Кук. - А Кук!

- Да викалник? 

- Какво правеше в Сеул?

- Аз ам... имах работа.

- Лъжеш.

тḙ✘т Պḙ Where stories live. Discover now