3

508 47 12
                                    

След като часовете и на двамата официално свършиха, първи Чонгкук излезе от своята стая и отиде да изчака Ким пред нейната, а след няколко минути и тя се появи.

- Както винаги си бавна.

- А ти досаден.

- Благодаря, старая се. Сега да излизаме, че изобщо не понасям това място. - измрънка Кук и тръгна като момичето го последва без да се обажда.

Не след дълго бяха извън училищната сграда и вървяха по улицата към най-близкия парк.

- Е.. как си изкара тази година без мен. - пита той ухилен, за да не става неловко, но Найонг пак нищо не каза освен да погледна в страни. - Хайдееее.. говори с мен.

След това последва въздишка от негова страна и набързо изкара телефона си, като ѝ писа, независимо че бе до нея.

Chat

j.jungkook:
Ти изобщо слушаш ли ме?

- Защо ми пишеш?

- Защото не ми говориш, а когато хората излязат заедно, по принцип това се очаква да правят.

- Не искам да говоря, ясно? Изобщо какво те интересува? Тази година, ти ме заразя, загуби си отношенията с мен.

- Не, не съм, само ти така си мислиш, а и дори да съм ги загубил, сега искам да ги оправя, но както винаги ти си твърдоглава и не искаш да оправя нещата.

- Искам много ясно.

- Тогава хайде, говорим си, нищо лошо не ти правя, знаеш че не бих ти направил.

- Ох.. знам. - въздъхна тя и продължи. - Окей.. нищо интересно не е ставало тази година, училище, вкъщи и така, само малко забавления в страни, готово. Сега ти казвай, как си изкара в Пусан. - погледна го. "Където изобщо не исках да ходиш.„

- Ами нищо интересно. Нали бях изпратен там, наложително от баба ми, защото нашите... ъм.. там имаше проблем и така, останах малко там, за да им помагам и така. - обясни набързо той и се усмихна. - Сега си живея сам и когато ми идваш на гости, няма кой да ни притеснява

- Няма да стане това и училището? Какво стана с него? - пита малко по-тихо и натъжено, което се забеляза от Чон, но но той нищо не каза.

- Ще стане и учих от вкъщи като всички тестове ми ги пращаха и така. Завърших с отличен, както винаги ха...

- Ясно. - На леко кимна и се загледа напред, а Кук я гледаше.

- Какво има? Изведнъж се натъжи.

- Не съм.

- Как не си, личи си. - поклати глава по-големият. - За мен ли се затъжи?

- Мечтай си. - засмя се тя. - Това никога няма да стане.

- Ееее.. ти ептен ми убиваш надеждите, много си гадна.

- Благодаря, старая се. - усмихна се доволно, след като го чу и се обърна към него.

- Сега ме и копираш, ах.. ти. - поклати отново глава той и се усмихна. - И ти ми липсваше.

Тогава Найонг само се усмихна и продължиха да вървят по пътеката, докато не отидоха в края на парка.

- Окей, няма какво да правим, хайде у нас. - предложи Чонгкук и я погледна.

- Няма да ходя у вас, ше вземеш да ме изнасилиш.

- Не е изключено. - намигна той и тръгна в обратната посока към тях. - Идвай.

- Ъхх... - измрънка На и тръгна след него като го гледаше злобно. - И какво ще правим у вас?

- Нали намекна да те изнасиля, ще взема белезниците или въжето, връзвам те за леглото, запушвам ти устата и се заемам с изнасилването. - Кук се бе спрял обърнат към нея и я хвана през кръста, а Ким съвсем леко се бе притесни и го избута.

- Педо такъв. Съжалявам, но съм заета.

- Това мен не ме засяга, аз си правя каквото искам и с когото или каквото искам. - усмихна се той. - И с кой си?

- Правил той, нищо не правиш. - поклати глава тя и помисли малко. - Ами с един от горния клас, не го познаваш, сигурно. - след като обясни, погледна в страни и нагоре.

- Лъжеш.

- Не лъжа. - сопна се момичето.

- Лъжеш, когато лъжеш винаги погледа ти е някъде в страни и то във всички страни или си хапеш устната, или си играеш с пръстите. Лъжеш ме. Защо?

- Ох.. ужасен си.

- Не съм, просто те познавам. Защо ме лъжеш? Отговоряй.

- Не ти дължа обяснение.

- На стига..

- Няма, стига сме говорили по тази тема. Нали щяхме да ходим у вас, хайде.

Чон пак само въздъхна и след това тръгнаха към тях. Около двадесет минути бяха стигнали. След като влезнаха в къщата му и се оправиха, момчето пусна филм и двамата се загледаха в него до вечерта. След това Чонгкук изпрати Найонг до тях и двамата пак се прибраха.

∆∆
Sorry za greshkite, ako ima takiva, za koeto sum sigurna HAHA

тḙ✘т Պḙ Where stories live. Discover now