14

317 43 12
                                    

Часовете на момичетата минаха. Двете си приказваха, като от всички приказки се оказа, че те са напълно еднакви по характери и занимания, което за тях бе забавно.

Значи си съгласна сега да излезем и да те разсея от всичко, м? – запита весело Ли.

Съгласна и без това съм сама, няма кой да ми прави забележки или да ме кара да се прибирам.

Ооооо! Тогава идвам да спя във вас, иначе нашите ще ме приберат в осем. – двете се засмяха, а сивокоската си спря погледа върху един обект. – Знам, че не искаш да гледаш приятеля ти, но този до него е ужасно сексапилен.

Ами добре. – На се засмя и погледна тататък. – Оо.. ами това е Джимин. Малко досаден, но доста приятен като компания.

Ооо.. ама ти го познаваш?

Ами да, то ние вървим в една групичка по принцип...

Оооо.. хайде да ме запознаеш с него, нали си няма приятелка?

Когато Чонгкук си отиде може да те запозная с него и да, няма си.

Не, запознай ме с него сега, хайде. – момичето задърпа новата си приятелка към момчетата, като Кук веднага погледна натам и се чудеше какво става.

Чонгкук, чуваш ли ме? – Джимин го погледна. – Ехо..?

М..? – Чон измрънка тихо.

Какво гледаш? – русият проследи погледа на другия и се засмя. – Ясно, мацките идват насам и нашия се стаписа.

– Джимин, млъкни за да не те фрасна.

Здравейте. – Ли се спря до тях и помаха, а На седеше зад нея, гледайки някъде в страни. – Какво става?

Нищо, при вас ъм...

Лийонг... – тя си подаде ръката и с Джимин се здрависаха.

Лийонг, чакай... Шин Лийонг?

Да?

Ооо.. ти си онова момиче от Пусан, което миналата година се изтърси по стълбите.

Ам.. да, откъде знаеш?

Аз също съм от Пусан и миналата година се преместих тук, а и те запомних заради падането ти, бях на по горните стълби. – Парк се засмя силно.

Супер, двамата можете да си говорите пак друг път, може ли с теб да тръгваме? – Ким се обърна към Ли.

За къде бързаш душицо, ще тръгнем, спокойно и окей, не те помня, но карай. Хайде да ми пишеш после, за да си те припомня. – тя му намигна и с На тръгнаха.

Охо... – Чим гледаше и се смееше. – Интересно и защо На седеше така, а Чонгкук?

Не знам... скарани сме, не си говорим и да.. – той му отговори набързо и зави в обратната посока, но Джимин го спря. – Какво?

Хайде на бар днес, скучно ми е, а и ако се напия ще пиша на онази Ли, тъкмо да съм по забавен. – засмя се той, а Кук кимна.

Хубаво и на мен ще ми се отрази добре...

Да... виждам, а после може да направим нещо забавно.

Какво? – Чон го погледна докато вървяха.

Тайна. – Чим се засмя.

тḙ✘т Պḙ Where stories live. Discover now