тḙ✘т Պḙ

34

~На следващия ден~

След като сутринта настъпи, Кук и На бяха изпратени от майката на по-големия. Малко след това потеглиха с колата на брюнета към Сеул, но в съвсем друга посока.

– Все пак ме излъга. – Ким започна да говори докато гледаше пътя.

– Като се приберем, ще видиш защо бях там, ясно?

– Добре, а защо сме в друга посока?

– Ще видиш, а сега ако искаш поспи, знам че мразиш да ставаш рано.

– Не, няма нужда. – тя се усмихна и се обърна към него като внимателно му хвана едната ръка, която стоеше свободно на крака му.

– Какво има?

– Нищо, ще те държа, ако нямаш нищо напротив..

– Разбира се, че не. – той поклати глава и за малко отдели поглед от пътя, като погледна към нея и леко им преплете пръстите на ръцете. –  Как да имам след като това е такова хубаво чувство.

– Така ли? – Ким запита весело и с широка усмивка на лице.

– Да, страшно хубаво. – по-големият се усмихна и отново погледна към пътя.

– Значи.. в Сеул има изненада, така ли да го разбирам?

– Мм... ами не знам, нищо не мога да кажа. – той повдигна рамене, а На се намръщи. – Не се цупи, ще видиш.

– Ух.. че си и ти.

– Да, да, знам... прекрасен съм.

– Хах... недей да ме размиваш.

– Аайгоо! Не е ли така?

– В някои степени...

– Ау.. нещо сърцето му пукна...

– Ох, не преувеличавай само.

– Край... не мога да живея... моята любима мисли, че не съм прекрасен..

– Чонгкук стига си играл роля, а внимавай с пътя.

– Ахх.. не мога... – Чон си отпусна ръката на волана в страни, като колата направи леко рязко движение на другата страна, от което момичето цялото подскочи и се стресна.

– Чонгкук! Ненормалнико! Искаш да ни убиеш ли!? – тя започна да му вика и го удари по главата, пораждайки смях в него и веднага след това отново започна да кара нормално. – Ти добре ли си!?