тḙ✘т Պḙ

35

Двамата се прибраха за отрицателно време в Сеул, но бяха още в началото му, когато Чонгкук спря колата си пред един парк.

– Познато ли ти е мястото? – запита той като я погледна.

– Ами... – На се огледа и поклати глава в отрицание. – Не.. защо? Къде сме?

– Слез. – Чон само това каза и слезе от колата, последван от момичето.

– Ама къде ще ходим?

По-големият нищо не каза, само хвана Ким за ръката и я поведе навътре към парка.

– Чонгкук, вече е тъмно, трябваше да се приберем.

– И без това ще спиш при мен. – той се усмихна и продължи навътре.

– Но..

– Без "но" Нанинце, ще си при мен тази вечер.

– Добре, добре, както искаш.

– А така, послушно момиченце, браво.

– Внимавай с езика. – тя го предупреди и направи лош поглед.

– Ау.. извинявай, извинявай. Сега искам да затвориш очи, става ли?

– И да се блъсна някъде? Не благодаря.

– Аз ще те нося. 

– Ох... добре, хайде вдигай ме. - На си повдигна ръцете, а Кук на драго сърце я вдигна като булка и отново продължи да върви напред.

- Очите...

Ким въздъхна леко засмяно и след това затвори очи. 

Чонгкук повървя още малко в тази посока, след това зави и отиде на едни странични люлки като се спря. Пусна На така че  да стъпи на земята.

- Мога ли да си отворя очите?

- Да.

Найонг отвори очи и пред нея се разкри гледката на двете люлки, украсени с малки лампички. Пред тях имаше малка масичка и няколко свещи на нея. 

- Какво е това?

- Заради това идвах тук...