4

1K 64 6
                                    

Новодошлият се обърна към Джимин с широка усмивка, подавайки му ръка.
- Виждали сме се и друг път, но държа да се запознаем официално. Ким Техьонг, приятно ми е.

Парк хвана ръката му и се здрависаха.
- Парк Джимин. - Той прошепна тихо.

На русокосият му беше меко казано неудобно. Тази обстановка, тези официалности. Пък и какво правеше Техьонг тук? Джимин погледна Юнги, опитвайки да разчете някаква емоция изписана на лицето му, но там отново се бе настанил сериозният му поглед.
- Ким? - Техьонг рязко отдели изучаващия си поглед от лицето на Парк. Усмивката му изчезна и той придоби изражението на Юнги. - Направи ли това, което ти наредих?
- Разбира се, сър. - гласът на Ким бе толкова плътен, студен. Тонът му равен и изцяло делови. Нямаше я дружелюбната нотка, с която заговори Джимин.

Техьонг вдигна куфарчето и го постави на масата. Отваряйки го, извади няколко папки, след което отново го затвори и върна на земята.
- Това е всичко, което открих, сър.

Мин придърпа папките пред себе си и започна да ги разлиства съсредоточено. Джимин се почувства излишен. Юнги го бе извел на вечеря, но разбира се отново работата му заемаше първо място.

Момичето от по-рано се появи с поръчката им. Юнги подаде едната чаша уиски на Ким, а другата остави пред себе си заедно с ястието, което бе поръчал. Чим благодари на сервитьорката от любезност, а тя отвърна с лека усмивка. Изглеждаше така сякаш се кани да попита нещо, но Мин я изпревари.
- Това е всичко. - той дори не отдели поглед от листата пред себе си.

Момичето кимна и ги остави сами.
- Добре! - Юнги надигна главата си изведнъж и погледна към Техьонг - Да кажем, че ще ми свърши работа.

Ким се усмихна широко, доволен от себе си. Той започна да събира папките една върху друга. Юнги надигна чашата с уиски, подканвайки и Техьонг да отпие.
- Е, какво реши?
- За кое? - Ким попита, оставяйки чашата. Бе отпил малка глътка, колкото да залъже Юнги. Кестенявият избягваше да пие в присъствието на шефа си. Това винаги водеше до необмислени решения, а сега ясно предосещаше как Мин ще го подхлъзне.

Юнги го погледна раздразнено.
- Отговорът ми не се е променил от последния ни разговор. Отказвам. - Техьонг сключи ръце върху масата.
- Знаеш колко ще спечелиш от това и колко...
- Юнги, отказвам.

Джимин следеше разговора, забил поглед в ризотото. Усещаше как тонът на Ким малко по малко изкарва Мин извън контрол. Парк знаеше, че той ще е този, който ще си пати от това.
- Е ако няма друго, ще тръгвам. - Техьонг бе готов да се изправи, но гласът на Юнги го спря.
- Скъпи? - Чим вдигна глава при обръщението. - Няма ли да се похвалиш?

Техьонг и Джимин гледаха недоумяващо. Мин посочи ръката на Чим. Русокосият я погледна и тогава осъзна, че пръстена още беше там.
- Ами...Ю-юнги ми преложи б-брак и... - Парк едва изговаряше думите. Леденият поглед на чернокосия следеше всяко негово действие и това притесняваше по-малкия още повече.
- Може ли? - Ким попита, искайки да види пръстена. Джимин кимна и му подаде ръката си.

Топлите пръсти на Техьонг се докоснаха до нежната кожа на Парк и внимателно обхванаха безименния пръст на по-малкия.
- Леле! - Ким възкликна, оглеждайки пръстена. - Признавам Ви, сър, постарали сте се. Планирали ли сте сватбата?
- В края на месеца заминаваме за Париж. - Юнги каза, отпивайки от уискито.

Очите на Чим светнаха, чувайки името на града. Той си бе мечтал да отиде там и дори беше споделял на Мин. Момчето се усмихна мило насреща на годеника си. За миг видя стария Юнги. Онзи, който правеше всичко за любимия си и макар да не се бе допитал до Джимин за сватбата им, бе избрал мечтаното място. Толкова малко му трябваше на русокосия, за да се залъже отново.

Нещата за Ким, обаче, въобще не изглеждаха розови. Той знаеше истинската причина, поради която Юнги бе избрал точно Париж. Виждайки радостта, в очите на Чим, предположи, че той не знае нищо за намеренията на чернокосия.

Техьонг се отдръпна от Парк, прогонвайки натрапчивите мисли. Виждаше, че са щастливи, че Юнги има сериозни намерения, затова предпочете да не мисли за останалото.
- Явно, че не съм поканен на сватбата. - Ким измитира натъжена физиономия, карайки Джимин да се засмее.

Юнги го погледна отегчено.
- Ти си имаш работа. Ще поемеш управлението докато ме няма.

Техьонг кимна, оставил шегата настрана. Знаеше, че стане ли въпрос за работа, трябва да подходи сериозно.
- Аз не искам да преча. - кестенявият се обърна към шефа си - Ако това е всичко ще тръгвам.
- Върви. - Бе единственото, което каза Мин.
- Пожелавам ви приятна вечер. - Техьонг се усмихна широко и стана от стола, взимайки куфарчето си
- И на теб. - Чим отвърна на усмивката му.

Това е един вид въведение, така че не се отчайвайте. Тепърва предстоят много интересни неща.( ͡ ͜ʖ ͡ )

САМО МОЙ /YOONMIN/Where stories live. Discover now