35

790 54 21
                                    

Техюнг полудяваше, да, това трябваше да е. Не бе спрял да се върти в кръг от петнадесет минути, нокътят на палеца му бе на изчерпване, младежът го гризеше настървено. Притеснението бе завладяло цялото му същество. Защо се тревожеше? И той нямаше точен отговор.

Може би факта, че прекара втория си почивен ден, съзерцавайки стената, потънал в мислите си не се бе отразил добре. Джимин не напускаше съзнанието му. Сцени, в които русокосото момче бива малтретирано пред очите му го караха да настръхне и той не можеше да се фокусира върху нищо друго.

Мино му беше звънял, повтаряйки за пореден път, че прекалява и не бива да се меси, но когато Техюнг си наумеше нещо, той никога не се отказваше. Бе решен да разбере какво се случва и то с подробности.

Затова и дълго опитваше да намери начин да се добере до Джимин. Трябваше да говори с него, това бе единственият начин. Но Ким не беше глупав и знаеше, че за всичко си има време, а то още не бе дошло.

Въпреки всичко той имаше нужда да започне от някъде. Това, което роди глава му бе да предложи превоз на шефа си. Нямаше си на идея от къде му беше дошло това, но сметна, че бе най-добрата възможност. Юнги имаше среща в понеделник по обяд и се бе обадил да предупреди Техюнг, че ще се яви само за нея. Те, от друга страна, трябваше да отиде на работа ( най-малко, защото от това зависеше заплатата му) и по време на скучните отчети и писма, изпратени от журналисти и други компании, той измисли "гениален" план, с който се надяваше поне да зърне Джимин.

Малко преди обяд се обади на Мин с надеждата той да приеме.

***


Юнги излезе от банята с измити зъби и свеж вид. Отвори гардероба си, изваждайки прилежно изгладеният си костюм, оглеждайки го. Въздъхна примирено, сетне седна на леглото и започна да обува панталона. Телефонът му зазвъня някъде зад него, но той реши да го игнорира. На второто позвъняване обаче, нервите му не издържаха и той се завъртя, грабвайки устройството. Дори не погледна кой беше, това нямаше значение, защото имаше намерение да го напсува. Момента, в който вдигна и устните му се разтвориха в готовност, той се сепна.

Брой до десет, Юнги. Ти си нов човек, не разочаровай Джимин.

Пребори се с вътрешните си желания и за части от секундата проговори с нова нагласа.
- Слушам - тонът му прозвуча изненадващо спокойно.

САМО МОЙ /YOONMIN/Where stories live. Discover now