27

661 57 6
                                    

- Гладен съм, нека обядваме - предложи Юнги изведнъж.

Джимин преглътна притеснено, но не загуби и секунда. Протегна се, отваряйки шкафа над главата си. Вратичката застана между двете момчета и русокосият почувства доза облекчение, когато се скри от изпитателния поглед на Мин. Извади две купи, сетне затвори шкафа и се зае с това да сипе от супата в тях. Усети ръката на по-големия да докосва бедрото му. Стреснато стрелна очите си натам. Юнги го подбутна леко, за да може да издърпа чекмеджето и да вземе прибори от там.

Щом Парк се обърна с вече пълните купи в ръце, завари изпънатата покривка с наредените салфетки и лъжици върху нея. Чернокосият вадеше хляба от найлоновата му опаковка. Джимин остави това, което носеше и внимателно седна на стола си срещу другия. Юнги също зае мястото си, не отделяйки поглед от годеника си. Не можеше да се накара да сведе глава, синините го побъркваха. Какво му бе причинил? Та той бе обезобразен.

Чим гребна малко от супата си и започна да я духа леко. Знаеше, че е вряла и щеше да отнеме доста време докато изстине, но имаше нужда да се разсее с нещо от напрегнатата обстановка. Зачуди се защо ли Юнги се бе прибрал толкова рано. Бе едва един часа, а по-големият винаги си идваше късно вечер. Присъствието му в момента бе повече от ненужно и Джимин усещаше силното желание да приключи с обяда си възможно най-скоро и да се усамоти някъде на тихо.

Момента, в който пое лъжицата в уста усети щипещата болка, която му причини топлата супа. Не се здържа и изсъска болезнено докато преглъщаше. Юнги го погледна безизразно, въпреки че сърцето му подскочи притеснено. Все така мълчаливо го наблюдаваше, застинал с филийка хляб в ръка.

Джимин всячески се опитваше да игнорира болката в разкървавените му венци и лапваше лъжица след лъжица. Малко по малко купата остана празна и русокосият припряно се изправи, оставяйки я в мивката. Очите му отново бяха пълни със сълзи и момчето побърза да напусме стаята.

Мин остана сам все така зареял поглед в чуждия стол. Образът на съкрушената му половинка не го напусна.

Остана в съзнанието му, напомняйки му за това колко жесток бе.

***


Вечерта Юнги се промъкна в спалнята. Разпозна свитото на топка тяло на Джимин в мрака, но не посмя да провери дали спи. Взе си душ и незабелязано се измъкна.

И тази нощ прекара на дивана. Нямаше куража дори да легне до другия. Как се очакваше да продължат? Как щеше да оправи всичко това? Как щеше да заличи белезите, спомена?

Не можа да заспи. На следващия ден имаше важна среща, имаше купища ангажименти, беше изморен, но не можа да затвори очи. Беше затънал до гуша, не знаеше как щеше да се оправи, а вече ясно усещаше липсата на Югьом.

Макар да беше напук на целия свят, Юнги нямаше как да не признае, че сам оплеска всичко. Бе пренебрегнал хората около себе си и те един по един го напускаха. Че кой би искал да остане? Джимин сигурно търсеше начин да избяга. И той както всички останали.

Напускаха го един по един.

САМО МОЙ /YOONMIN/Where stories live. Discover now