САМО МОЙ /YOONMIN/

40

За двайсетте минути шофиране Техюнг осъзна, че се бе зарадвал прекалено рано. Докато пътуваше съвсем се паникьоса. Трябваше да измисли начин да повдигне темата за Юнги и синините, но как се очакваше да го направи. "Хей, Джимин, аз само ще взема тези документи, да хаха. А между другото, случайно Юнги да те малтретира? Ей така от любопитство питам." - това би било страхотен начин да попиташ някой за нещо такова. Наистина страхотен начин, но не и в тази вселена.

- Колко съм умен, само - измърмори си Техюнг докато паркираше.

Разбира се бе забравил да се обади на Джимин. Можеше поне да го предупреди, когато е наблизо, но не. Че защо? Нека да стресираме момчето още малко.

Ким набра номера на русокосия и зачака да получи отговор.

- Да?

- Здравей, Джимин, ъм...Техюнг е. - Той прехапа устна, възпирайки неприличните коментари по свой адрес. - Юнги сигурно ти е казал, че ще дойда да взема едни документи.

- Да, здравей. Каза ми. Ти наблизо ли си?

- Почти стигнах. - Техюнг се удари по челото. Как можеше да е толкова зле?! Та той висеше отпред от около три минути.

- А, да. Видях те.

Супер.

- Сега излизам.

Те понечи да каже "довиждане", но се спря навреме и просто затвори. Слезе от колата като едва не стъпи в огромната кална локва до вратата. Само това му липсваше.

Тръгна към къщата с широка крачка и се появи на входа точно, когато Джимин отвори.

- Здравей - русокосият му се усмихна срамежливо. Излезе навън и затвори вратата след себе си, за да не нахлува студът вътре. - Мисля, че е това. - Подаде му черната папка, която държеше.

Техюнг я взе, но продължи да се взира в лицето на другия. Забеляза, че пак носи грим. Кой носеше грим вкъщи? Това бе доказателство за Ким, че русокосият има какво да крие. Ако само имаше как да...

- Наред ли е всичко? - Джимин изглеждаше леко смутен и Те веднага се почувства виновен.

- Да, извинявай, отнесох се. - Той се прокашля и разтвори папката, прелиствайки я. Не знаеше какво точно трябва да вземе, Юнги не му беше казал, затова се надяваше Джимин да му бе дал всичко нужно.

Ами ако...

- Това ли е всичко? - Чим го попита, скръстил ръце пред гърдите си. Бе излязъл само по блуза и студът бързо го разтрепери.