САМО МОЙ /YOONMIN/

18

Джимин стана от леглото и с бавни крачки влезе в банята. Използва тоалетната и наплиска лицето си със студена вода. Връщайки се в празната стая, дръпна завесите, откривайки синеещото се небе. Октомврийското слънце скоро щеше да изгрее.

Момчето не мислеше, че ще заспи отново - беше го страх да затвори очи за по-дълго от секунда. Тишината в стаята му навяваше тъга, той мразеше самотата. Напусна спалнята, запътвайки се към кухнята. Пристъпваше плахо, едната му ръка изучаваше стената, допирът ѝ му носеше увереност.

Вече в кухнята, русокосият не посмя да запали лампата, вместо това се приближи до дивана. Съзнанието му си правеше номера, изрисувайки страховити сенки в тъмнината. Разпозна Юнги, свил се на меката мебел, вероятно нямал сили да се върне в леглото. Сърцето на по-малкия се разтуптя притеснено, но той намери сили и разгъна одеалото в края на дивана, завивайки Мин. Покри тялото му хубаво и точно, когато бяха на сантиметри разстояние, чернокосият се пробуди. Размърда се, завъртайки се с лице към Джимин, притискайки одеалото до устните си. Премлясна няколко пъти и продума тихо с пресипнал глас.
- Колко е часа?
- Пет сутринта - Парк се надигна.
- Ммм - Юнги измрънка раздразнено. Веждите му се свъсиха в гримаса, наподобяваща агония. - Трябва да ставам - промърмори едва-едва.

Джимин остана неподвижен няколко минути, сетне сметна за добре да направи кафе. Макар и толкова рано, чернокосият често взимаше дневната си доза кофеин вкъщи.

Юнги се излежава около десетина минути, минути, в които опита да навакса пропиляната в работа нощ. Бе спал най-много два часа - нищо ново, но все пак страшно недостатъчно. Никак не му се ставаше, да не става дума за предстоящите му разправии с медиите.

Дочуваше действията на по-малкия в кухнята. Замисли се. Не можеше да остави Джимин сам в къщата, особено след опита му да сложи край на живота си. Пък и някой със сигурност щеше да се одбие да разпита "младия бизнесмен" за скандала. Завареха ли годеника му сам нямаше да си поплюят, веднага щяха да го залеят с въпроси. А какво би им отговорил Парк? Мин се намръщи. По всичко си личеше, че трябва да вземе момчето със себе си.

Чернокосият надигна клепачи леко. Поизправи се, убеждавайки се за пореден път, че диванът не е никак подходящо място за пълноценен сън. Пристъпи към кухненската маса, където го очакваше чаша силно кафе. Отпусна се на стола и надигна горчивата напитка, отпивайки голяма глътка. Джимин не бе в стаята.

Юнги изпи кафето на две глътки, горещата течност, затопляйки го приятно.
- Джимин! - Извика силно.

Русокосият се появи след няколко секунди с притеснено изражение. Чашата от кофеиновата напитка му бе връчена, момчето разбирайки намека да я измие. Обърна се с гръб към годеника си, пускайки водата в мивката.
- Ще те взема с мен в офиса - Юнги заяви, загледан в гърба на по-малкия.

Джимин не каза нищо, всъщност не последва никаква реакция. Старателно търкаше порцелана с насапунисаната гъба, изчиствайки кафеникавите петна. Усети раздвижване зад себе си, тихи стъпки, вече достатъчно близо, че да почувства топлия дъх на притежателя им. Юнги се облегна на плота, загледан в посинената скула.
- Оправяй се бързо, скоро тръгваме - обърна се, готов да остави русокосия сам, но спря - И направи нещо с бузата си.

Джимин сведе глава, бе забравил за това.

***

В колата бе настанала некомфортна тишина. Младата двойка пътуваше към офиса, Юнги заел шофьорското място. Парк бе зареял поглед навън, с цел да избегне очния контакт с чернокосия. Слънцето тепърва изгряваше, лъчите му, сблъсквайки се с прозореца на колата, давайки възможност на Джимин да зърне отражението си. Нещо с грима му му се стори не наред. Той се извъртя напред, оглеждайки се в спуснатия сенник. Докосна скулата си леко, искаше да се увери, че фондютена, колкото и покривен да беше, не прозира. Използваше грим рядко, само, когато Юнги го водеше навън сред хора. Чернокосият държеше на външния вид на годеника си.

Парк не осъзна кога бяха стигнали до масивната сграда, собственост на Мин Юнги.

***

Попринцип това не е много подходящо място за прекъсване, но нямам време да довърша, а исках да кача днес. Предстои по-дълга част, така чеее...

Само още едно...

Nicole_1746
vanyaYOONGI