САМО МОЙ /YOONMIN/

68

Джимин изхвърча от таксито и се затича право към жилищната сграда. Косата му, рошава и влажна, се пречкаше пред очите. Беше облякъл първото, на което попадна и сега трепереше от студ по пролетното си яке. Стъпи в една кална локва и целия се опръска, но нямаше време за вайкане. Продължи да тича към блока. Вече пред входа, той прегледа фамилиите изписани на звънеца. Трескаво го натисна и зачака да му бъде отворено. Веднъж вмъкнал се вътре, взе стълбите на един дъх и се появи пред апартамента точно навреме, когато Техюнг отваряше вратата.

- Те! - Джимин се хвърли в обятията на съсипания си приятел и опита да утеши хлиповете му.

Беше толкова притеснен. Познаваше Техюнг весел и забавен, а по телефона звучеше така сринат. Нямаше време за съмнения, Джимин беше хванал такси на минутата, с желанието да го утеши. Той имаше нужда от него и това беше най-важното. Всички размишления по миналата им среща, всички подготвени реплики се бяха изпарили в мига, в който го докосна.

- Нека влезем вътре - предложи Джимин и побутна другия в апартамента. Чевръсто събу обувките си и тръгна след него към хола.

Техюнг седна на дивана и скри лице в ръцете си. Тежките му въздишки тревожеха Джимин, преобръщаха всичко в него. Какво се бе случило?

- С-съж-алява-м, Дж-имин - изплака Те приглушено. - Не тр-ябв-аше да т-те вик-кам.

- О, Те! - Чим се приплъзна до него и обгърна раменете му с ръце. - Разбира се, че трябва. Не бива да оставаш сам така.

Техюнг не отвърна. Запази прикритието си и продължи да подсмърча. Джимин не знаеше какво да прави, не беше виждал приятеля си такъв. Сърцето му се сви при мисълта, че е неспособен да помогне. Оставаше му единствено да дели топлината на прегръдката, да гали гърба му. В очите му проблясваха сълзи. Чуждата болка го измъчваше.

- Искаш ли вода? - попита го, с надеждата да подобри състоянието му.

Техюнг се разтресе в нова вълна от жални хлипове и другият побърза да стане, търсейки чаша. Сипа му вода и се върна обратно на дивана. Топлата му длан се плъзна по чуждия гръб, усети тръпки да полазват по кожата му. Докосването бе изгарящо.

- Вземи.

Техюнг се надигна бавно и пое чашата от ръцете му. Неговите собствени трепереха, докато отпиваше голяма глътка от студената течност. Джимин взе чашата и я остави на холната масичка. Загледа се в приятеля си. Те беше свел глава и криеше очите си, ала Чим знаеше, че са пълни със сълзи.