САМО МОЙ /YOONMIN/

59

- Токсичен човек, само се меси в чуждите животи! За кого се мисли?! Прави се на велик? "Хаха вижте ме! Аз съм шефче и мога да командвам всички." Глуп... - Техюнг сдъвка езика си и възпря обидата. Майка му винаги беше поставяла възпитанието на преден план. Научи го да не лицемерничи и да казва това, което мисли пред хората, а не зад гърба им.

И все пак в главата му кънтяха всевъзможни нецензурни изрази по адрес на Юнги. Беше откачил след срещата си с него. Тормози? Нима тормозеше Джимин? Това беше пълен абсурд. Джимин харесваше компанията му, нали?

- Ах! Това цели той! Иска да ме накара да си мисля точно това, но аз знам, че не е вярно. Нали? - Той впи очи в огледалото за задно виждане, сякаш отражението знаеше отговора. - Трябва ми почивка - въздъхна тежко.

Беше излязъл в обедна почивка, но не възнамеряваше да се връща в офиса. Не беше "бягал" от работа до този момент, но някак му дойде до гуша. Юнги имаше среща с управителите и беше вероятно да не забележи отсъствието му. Техюнг не се интересуваше, знаеше, че ще го вбеси, но тази мисъл не му влияеше особено. Някъде дълбоко в себе си искаше да го провокира, да види на какво е способен.

Паркира автомобила си пред някакъв супер маркет. Хладилникът в дома му стоеше празен и нямаше спомен кога за последно го отвори, за да прибере нещо вътре. Ядеше полуфабрикати, от които вече му се повдигаше. Плъзгащите се врати се отдръпнаха от пътя му и той пристъпи в магазина. Не изглеждаше особено голям, но намери това, което търсеше. Взе си малка кошница за пазаруване и се скри измежду рафтовете. Всяко нещо, което попадаше в ръцете му биваше изучено добре. Стараеше се да купува само това, което наистина ще му влезе в употреба. Няколко обиколки и една пълна кошница по-късно, вече се отправяше към касите. На опашката се редеше единствено една възрастна жена, която доста старателно броеше жълтите стотинки в портмонето си. Не изглеждаше така, сякаш бърза и Техюнг започна да нервничи зад нея.

- Извинете госпожо, но зад Вас чака клиент - обади се един доста познат глас. Жената погледна касиера, сетне се обърна и назад. Промърмори нещо под носа си и се отдръпна, взимайки торбата с покупките си.

Техюнг най-сетне се придвижи напред, но щом очите му срещнаха тези на касиера, той се стъписа.

- Джаксън?

- О, Техюнг, здравей! - Джаксън се усмихна леко и махна неловко. Носеше червена тениска с логото на магазина и това убеди Техюнг, че е част от персонала.