САМО МОЙ /YOONMIN/

43

- Ами Юнги - Джимин надигна глава, поглеждайки го изненадано, - как се запознахте с него?

Техюнг трябваше да започне от някъде и много ясно видя как настроението на русокосия рязко спадна. Явно Юнги не бе любима тема.

- Ами стана малко като във филм. - Джимин се засмя неловко. Чудеше се как да избегне въпроса. Не искаше да говори за това, не искаше да си припомня, не искаше да рови в миналото. Миналото, което бе толкова щастливо и безгрижно. - Срещнахме се случайно в един цветарски магазин. Мама имаше рожден ден...

Слънцето напичаше, времето бе топло и приятно. Улиците на малкото градче бяха оживени, изпълнени с детска глъч. Горещият пролетен ден беше голяма радост за местните деца. Те бяха излезли навън, радвайки се на уикенда и играеха едно с друго. За Джимин картинката, изпълнена с детска радост бе толкова сладка. Караше го да се усмихва, вървейки надолу по улицата.

Майка му щеше да се прибере по-късно следобед и той искаше да я изненада с голям букет цветя и любимата ѝ торта, която бяха купили с баща му. Сигурен беше, че ще я зарадва.

Докато вървеше по по-малките улици, с ръце в джобовете, той не спираше да се оглежда за познати лица. Повечето му приятели бяха заминали на почивка за през уикенда и той силно се надяваше да намери друга, също толкова приятна компания.

- Джимин! - чернокосото момче се обърна по посока на вика. Засмя се радостно щом към него се затичаха няколко деца.

Бе известен сред по-малките като готиния батко, който винаги има време за игри. Истината бе, че Джимин обожаваше децата. Носеше му истинска наслада дори само да ги наблюдава отстрани.

- Бате, ще поиграеш ли с нас на футбол? Моля! - няколко момчета се бяха струпали около него. Едно момиченце се вкопчи в пролетното му яке и зарови глава в корема му.

- Бате, ще ме сплетеш ли? Моля! Ти винаги правиш най-хубавите плитки - изплака тя и Чим нямаше как да не се трогне.

- Ама и на футбол, бате! Обеща да ни научиш да ритаме топката нависоко - напомни услужливо едно кестенявокосо първолаче.

- И на мен плитки! - писна още едно момиче.

Джимин дори не съумяваше да отговори, бе прекалено зает да се смее на поведението им. Бе си пожелал компания и изпълнителят на желанието му определено се беше олял.